Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Адвокатът беше дон Ибраим. Асоциацията на севилските адвокати все още нямаше съмнения за автентичността на дипломата, издадена в Хавана. Но Ел Потро не се интересуваше дали дон Ибраим е правоспособен адвокат. Бившият тореадор и боксьор никога нямаше да забрави страстната защита, която му беше донесла свободата. „Един разбит дом, ваша чест. Братът-измамник, напрегнатият момент, интелектът на моя клиент, липсата на желание за убийство, липсата на спирачки на количката.“ Оттогава Ел Потро дел Мантелете беше сляпо, героично и непоклатимо предан на своя благодетел и тази преданост нарасна още повече, ако това беше възможно, след позорното изхвърляне на дон Ибраим от адвокатската професия. Верен като куче, мълчалив и непоколебим, Ел Потро би направил всичко за господаря си.
— Все пак свещениците са твърде много за моя вкус — каза Ла Ниня и сребърните й гривни издрънчаха, докато въртеше празната си чаша.
Дон Ибраим и Ел Потро се спогледаха. После лъжливият адвокат поръча още по чаша херес и тапас (традиционен испански специалитет, нещо като палачинки с различен пълнеж. — (Б. р.)) с пикантна свинска наденица. Веднага щом келнерът сложи питиетата на масата, Ла Ниня изпразни чашата си на една глътка. Дон Ибраим и Ел Потро извърнаха очи.
Тя пееше тихо и от сърце, като облизваше начервените си устни, влажни от херес. Ел Потро прошепна оlе, без да я поглежда, като лекичко почукваше в такт с мелодията по масата. Докато пееше народната песен, очите й — тъмни и трагични, очертани с дебела очна линия — изглеждаха огромни върху красивото някога лице. Когато беше пила твърде много херес, тя си спомняше как веднъж, както в песента, един мургав мъж беше наръгал с нож друг мъж заради нея. После започваше да търси в чантата си отдавна изгубената изрезка от вестник. Ако наистина се беше случило някога, трябва да е било по времето, когато Ла Ниня се появяваше на афишите за представленията си в цялата си циганска слава; дръзка н красива, младата надежда на испанската песен. Наричаха я наследница на доня Конча Пикер.
Сега, три десетилетия след краткия момент на своята слава, тя работеше в долнопробни клубове и барове от туристическите обиколки „Нощна Севиля“, които предлагаха вечеря п програма. Умореното потропване на танцовите й обувки къртеше трески от разнебитените сцени.
— Откъде ще започнем? — попита тя, като гледаше Дон Ибраим.
Ел Потро също погледна към човека, когото уважаваше иай-много в този свят, след загиналия тореадор Хуан Белмонте. Осъзнаващ своята отговорност, лъжливият адвокат продължително всмукна от цигарата си и два пъти прочете ценоразписа с тапас върху черната дъска зад бара. Крокети. Шкембе. Пържена аншоа. Яйца в сос „Бешамел“. Език със сос. Пълнен език.
— Както добре се е изразил Юлий Цезар — каза Дон Ибраим когато реши, че е изминало достатъчно време, за да имат думите му достатъчно силен ефект — Galia est omnia divisa in partbus infidelibus. (Из „Галската Война“ от Юлий Цезар. Преводът не отговаря на цитата. — (Б. р.)) С други думи, преди да направиш нещо, трябва добре да огледаш нещата. — Той се огледа като генерал пред щабни офицери. — Разузнаване на територията, ако разбирате за какво говоря. — Дон Ибраим примигна със съмнение. — Разбирате ли за какво говоря?
— Ozu.
— Да.
— Добре. — Адвокатът поглади мустаците си, доволен от високия дух на армията си. — Искам да кажа, че трябва да отидем и да огледаме тази църква и всичко останало. — Той погледна към Ла Ниня, която беше вярваща. — Като разбира се, имаме предвид факта, че това е свещен храм.
— Знам къде е църквата — каза тя с дрезгавия си глас. — Стара е и вътре винаги има строители. Понякога ходя там на литургия.
Като добра певица на фламенко тя беше дълбоко религиозна. От своя страна, макар и да твърдеше, че е агностик, Дон Ибраим уважаваше правото на вероизповедание. Той с любопитство се приведе към нея. Щателното проучване беше майка на всички победи — беше го чел някъде. Казал го беше Чърчил или Фридрих Велики.
— Какъв човек е енорийският свещеник?
— От старата школа. — Ла Ниня се намръщи съсредоточено. — Старомоден, избухлив… Веднъж изхвърли някакви туристи, млади момичета, които влязоха по време на службата. Слезе от олтара, както си беше с филона и всичко останало и направо ги наруга, задето били с къси панталонки. „Това не е плаж, каза им, тръгвайте си.“ И ги изхвърли.