Леговище от кости

Сега Габорн продължаваше да крачи през мъглата и се мъчеше да разкъса мрака със Земния си взор.

— Мъглата няма да трае дълго — увери ги Ейвран. — Пред нас има голям коридор, шахта, която се изкачва нагоре, и там горещият въздух от подземния свят се смесва със студения въздух от планината.

— Габорн, има ли опасност пред нас? — попита Йоме. — Усещаш ли хали?

— Да — отвърна той, като се помъчи отговорът му да не прозвучи зловещо. — Усещам опасност, но на много мили пред нас.

Това го учудваше. Ако халите възнамеряваха да им направят засада, какво по-добро от тази усойна мъгла, за да се нахвърлят върху тях?

Той се обърна към Ейвран.

— Вчера ме предупреди за опасностите, които ни грозят. Какво ни чака напред?

Ейвран завъртя глава, сякаш искаше да подреди мислите си.

— Най-вече хали. Много хали. Но има и други опасности — дълбоки каньони, които халите могат да изкатерят, но хора едва ли. Там долу има и други животни…

— С даровете си — прекъсна я Габорн — надали трябва да се притесняваме от разни животни.

Ейвран замълча за момент, после изпъшка смутено.

— Това… не го помня. Преди една седмица таванът на този тунел беше покрит с лози, а подът беше почернял от гадини. Това помнеше Майстора на пътя. А сега халите са изровили бразда и са изравнили пътя. Затова не знам какво има пред нас. И не съм сигурна накъде трябва да вървим. Близо до Безкрайния развъдник има безброй тунели, а има и пътеки, по които дори халите се страхуват да минат. Ако искаме да избегнем среща с тях, трябва да изберем някой от по-рядко използваните тунели, по-опасните. По-добре да се промъкнем незабелязано.

— Казваш, че ни предстои среща с халите — попита я Габорн. — Ще има ли стражи?

Ейвран се замисли за момент.

— Вече ти казах: халите, които ти победи, не бяха воини. Бяха фермери, тунелджии, касапи и… просто обикновени хали. Почти никоя от тях не знаеше как да се сражава. Вярно, че носеха лодки и гребла, но не знаеха как да ги използват. Ако пред нас има стражи, ще ти кажа за какво да внимаваме. Халите обичат да се заравят, когато искат да хванат някого. Покриват се с боклуци и се скриват така добре, че да не се вижда никаква бабунка. Може да не се вижда нищо друго, освен някое и друго сетивно пипалце над повърхността.

— Винаги съм се чудел — обади се Бинесман, — виждат ли ни, когато са скрити под земята?

— Не — обясни Ейвран. — Както ти казах, те не виждат по начина, по който виждаме ние. Усещат само формите, благодарение на жизнената светлина в телата си.

— Електрическата сила — добави Бинесман.

— Както и да се нарича — продължи Ейвран. — Така че през калта не виждат по-добре от нас. Но тъй като едно или две от пипалцата им са над земята, могат да подушат приближаването ни и да усетят движенията ни. И когато стъпиш върху тях, се надигат и те събарят на земята, за да те объркат. Искат да те убият, преди да си се окопитил.