Леговище от кости

— Ето там! — извика накрая и посочи тясна пукнатина между два сталактита близо до покрива.

— Конете няма да могат да минат! — обади се Бинесман.

— Тогава ги оставяме — разпореди Габорн.

Той скочи от коня, измъкна камата и сряза ремъците на седлото. Седлото и целият багаж се свлякоха на земята.

Конят на Йоме бе свил уши и въртеше очи като обезумял. Животното не преставаше да пръхти, ужасено от тътена на тежките стъпки на халите. Йоме скочи и свали седлото, въжетата и денка си. Конят й се вдигна на задни крака и започна да рита във въздуха като луд.

Тя не виждаше спасение за животното. Тук в Подземния свят цареше абсолютен мрак, а конете не можеха да препускат в тъмнина.

Докато се питаше какво да направи, Бинесман също се смъкна от коня си, но остави седлото върху него, а свали само денковете и въжетата. След това откопча опаловата си игла и я закрепи за седлото. Накрая постави длан върху муцуната на сивия императорски боен кон и каза тихо:

— Докара ме, докъдето бе възможно, приятелю. А сега си потърси по-зелени поля.

Жребецът го изгледа с любопитство, наострил уши напред. Йоме се запита дали животното разбира какво му говори чародеят, но знаеше, че подсиленият кон някога е бил личен жребец на Радж Атън. Дамгосаните по кожата му руни показваха, че има четири дара на ум и беше схватлив почти като човек. Може би разбираше.

— Тръгвай, приятелю — подкани го Бинесман. — Осигурих светлина за из път.

Земята не преставаше да се тресе. Сякаш из пещерата се търкаляха гигантски камъни. Тътенът не идваше от конкретна посока. Йоме имаше усещането, че халите ще връхлетят отгоре им всеки момент, макар да беше убедена, че са много далеч. Шумът бе оглушителен не защото бяха наблизо, а защото бяха безброй.

Чародеят обърна гръб на коня си. Габорн вече се катереше по скалите и теглеше зелената жена зад себе си. Йоме ги последва най-отзад.

Конете препуснаха по обратния път, изпълвайки тунела с чаткането на копитата си.

— Хайде — подкани Йоме чародеят. — Тръгвай напред.

Той я изчака, докато тя се изкатери между два сталагмита, извисили снага като странна стража. До убежището нямаше пътека. Докато изкачваше склона, Йоме трябваше да се оглежда за какво да се хване. Макар да бяха гладки и хлъзгави, камъните по стената предоставяха доста такива възможности.

Тя се обърна да види защо се бави чародеят. Той извади от джоба си няколко стръкчета магданоз и ги благослови. Хвърли ги на пътя и начерта с жезъла заклинателни знаци за защита на земята.

Йоме стигна до убежището и се вмъкна през отвора. Габорн и останалите вече бяха вътре. Беше малка пещера, дълга около четиридесет стъпки. Образувалите се в течение на векове сталактити се бяха съединили със сталагмитите под тях, оформяйки разкривени колони. Няколко от тях бяха толкова близо една до друга, че образуваха масивна стена. Следите по пода показваха, че някога пещерата е била наводнявана, но сега беше суха.

— Халите ще подушат конете — обади се Ейвран. — И ще дойдат да проверят.