Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Звукът на филма отново изчезна. Лентата беше монтирана и от здрач на улицата изведнъж настъпи мрак.
— Използваме специален вид видеокасети, които позволяват да се правят подобни снимки при минимум осветление.
Когато видя как започна нападението срещу колата му, Ноа очакваше да чуе и съпътстваща музика. Толкова художествено беше снимано ставащото. За пореден път Боби Зун не беше устоял да покаже наученото в кинематографското училище.
Когато за първи път работиха заедно, хлапето представи перфектен десетминутен филм, на който един програмист — създател на софтуер, предава дискети с най-ревниво пазените фирмени тайни на шефа му, а в замяна получава куфарче с пари. В началото вървеше надписът „Един филм на Робърт Зун“. Боби страшно се натъжи, когато Ноа го накара да махне този надпис от лентата.
В случая с Шармър Боби не беше успял да хване с камерата приближаването на веселата тайфа разбивачи. Беше се фокусирал върху дома на Клара, върху осветения прозорец на спалнята на горния етаж. Там между полуспуснатите завеси се разкриваше гледка, която беше достойна за челната страница на всяко уважаващо себе си жълто издание.
Внезапна камерата рязко се насочи надолу, където вече хвърчаха парчета стъкло и метал. Документирано беше обаче разбиването на страничното стъкло на шевролета, светкавичното излизане на Ноа от колата и радостното подскачане на двамата ярко костюмирани здравеняци с внушителни размери, на които явно им липсваха първите седем години.
— Определено са имали проблемно детството и са били поети от „Приятелски кръг“. Очаквах да дойдат и да ме заплашат, но си мислех, че това ще стане много по-дискретно — продължи Ноа.
— Джонатан обича екстремните ситуации. Рискът го възбужда.
Като доказателство на току-що казаното от Констанс Тавенал на екрана отново се появи прозорецът на спалнята. Завесите бяха дръпнати настрани. Клара Раймс застана гола на прозореца. Джонатан Шармър, също гол, се надвеси над нея, сложил ръце на раменете й.
Звукът отново се върна. На фона на трясъците от разбиването на шевролета микрофонът с пряко насочване долови смеха и коментарите на Клара и конгресмена, докато те наблюдаваха спектакъла на улицата.
Насилието ги възбуждаше. Джонатан плъзна ръце от раменете към гърдите й. Малко след това той я облада отзад.
Преди минути конгресменът беше казал, че харесва мръсния език на Клара. Сега обаче доказа, че далеч я задминава в това отношение. Наричаше жената с какви ли не неприлични думи, обиждаше я и тя, изглежда, изтръпваше от наслада при всяка негова реплика.
Ноа натисна бутона за спиране.
— Нататък е все едно и също. — Той извади видеокасетата и я сложи в чантата. — Давам ви две копия плюс касети със суровия материал, който не сме включили при редактирането.
— Какво подходяща дума — суров.
— Запазвам няколко копия, в случай че нещо се случи с вас.
— Не ме е страх от него.
— Не се и съмнявам. Още нещо — къщата на Клара е купена с пари от „Приятелски кръг“. Половин милион, маскирана като научна стипендия. Нейната собствена организация с идеална цел фигурира като собственик на имота.
— Ах, какви безкористни и благородни хора. — Гласът на Констанс леко трептеше от сарказъм, но в него нямаше никакво самосъжаление.
— Виновни са не само за присвояване на средствата на фондацията за лични цели. „Приятелски кръг“ получава милиони от правителствени субсидии, затова са нарушили и още доста федерални закони.
— Имате ли солидни доказателства за това?
Той кимна.
— Всичко е в тази чанта. — Ноа се поколеба дали да продължи, но после си каза, че тази жена притежава изключителна сила на духа и го заслужава. — Клара Раймс не е единствената му любовница. Има още една в Ню Йорк и една във Вашингтон. „Приятелски кръг“ е купил и на тях къщи.
— И всичко това е в чантата? Тогава сте го съсипали напълно, господин Фаръл.
— Удоволствието е мое.
— Той ви е подценил. Неудобно ми е да си призная, но когато се обърнах към вас, моите очаквания също бяха доста по-скромни.
Още при първата им среща тя беше споделила, че предпочита да се довери на по-голяма детективска агенция или частна охранителна фирма от национален мащаб. Подозирала обаче, че тези фирми от време на време работели с отделни политици и с големи политически партии. Някоя от агенциите или охранителните структури можела да поддържа връзка със съпруга й или с негов приятел от Конгреса. Можели да изберат по-дългосрочна печалба и да я предадат.