Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

143

След Утринния музей Фенс ти показва Паметника на първопроходците и Първите квартали.

Свечерява се.

Хапвате в малко уютно ресторантче с местна кухня и после той се наканва да те изпрати до хотела.

Нощта на Добро утро е също така приятна, както и дните. Ухания на непознати растения изпълват въздуха. Две доста ярки луни препускат по небето.

— И все пак, — отбелязваш ти, — така и не разбрах нищо за астрономията…

За разлика от всички останали добрутровци, Фенс не се засмива. Той казва:

— Всъщност, и аз докрай не съм разбрал защо тук тази наука не е на почит. Ще ти обясня някои от причините — на кораба на всички им е втръснало да съзерцават звездите, а и по традиция от звезди се интересува единствено капитанът. Освен това погледни нагоре… От едната страна небето е закрито от голяма тъмна мъглявина, която не позволява да се виждат звезди. Луните са много ярки, а няма нито една нощ, през която поне едната да не е там горе, а това безспорно затруднява астрономическите наблюдения. И какво остава? Всъщност, виждат се само няколко десетки по-ярки звезди! Това дори не си заслужава да се наблюдава… — вдигнал глава нагоре, той се усмихва мечтателно — Разбира се, първите колонисти са дали названия на различните съзвездия, но това като че ли много бързо се забравя… Виж, там на хоризонта е Хидрата — кръстена е на „Благородната хидра“ на Морган. Там пък е Зъбът на дракона…

— Някак си не прилича на зъб!

— Прав си! Всъщност, тук предците ни са допуснали грешка — Зъбът се състои от три отдалечени планети от системата и само една истинска звезда. Планетите периодично се местят — примерно през двадесет-тридесет години или някъде там съзвездието придобива формата на обърнат надолу триъгълник…

Ако внезапно ти се е приискало да се прибереш при Хепи, мини на 64. Ако нищо от казаното досега не те е заинтригувало и продължиш обиколката на Добро утро, иди на 97.