Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Усмихваш се широко:
— Мога веднага да ви направя едно предложение! Статуята ми е необходима, за да успея да открия Благородника. Чували сте за този митичен свят, нали? Е, след като го намеря, ще получите не шест, а пълните единадесет милиона за Куртландър, става ли?
Сана поклаща глава:
— Ще ми е любопитно да видя човека, който ще намери Благородника! Според мен такава планета не съществува! Тук имаме бучица аурит и данните от изследванията й — учените смятат, че ауритът се е формирал близо до избухнала Нова звезда и вероятно е част от кристализиралата й обвивка. Капитан Морган просто е събрал бучиците… Така че Благородника наистина е мит! Измислете нещо по-добро!
Ще се поинтересуваш докъде са стигнали преговорите с Фенс (197) или ще й предложиш бучицата аурит от окото на собствената си статуйка (177)?
146
Въздухът е ужасно горещ и влажен — както се полага за истинска джунгла. Хелън те извежда на улицата и спира за момент, за да пропусне един грамаден слон, който заедно с водача си кротко се тътри нанякъде.
— Ето от тук! — Хелън се шмугва в някакъв сумрачен проход.
Проходът води в двора на една от къщите. Малка табелка оповестява, че това е „Кучкарникът Рамачандра“.
— Рама! — провиква се Хелън — Трябваш ми!
Тъй като на двора няма дървета, той е залят от палещо слънце и горещ като фурна. При все това индиецът, който изскача отнякъде, го прекосява с младежка походка.
— Рама, това е Кели Хардрайт! — представя те Хелън — Хардрайт, това е Рамачандра, най-добрият развъдчик на ловни кучета на Маджипур.
— Приятно ми е! — индиецът се покланя церемониално.
— Рама, покажи му адските хрътки!
— Елате! — Рамачандра ви почежда към другия край на двора.
След яркото слънце очите ти трудно привикват към сумрака в кучкарника, където влизате. Когато най-сетне успяваш да различиш нещо повече от силуети, първият ти порив е да хукнеш обратно навън.
Кучетата са четири, вързни са с дебели вериги за стената и мълчаливо те гледат. Гърбовете им ти стигат до подмишниците, а главите им са на едно ниво с лицето ти. Очите им са червени като огън. В полуотворената уста на едното се виждат грамадански и остри като бръснач бели зъби. Ноктите на лапите на кучетата са дълги колкото човешки пръст и ако се съди по браздите в пода, те са и неприятно остри.
— Това са адски хрътки! — обяснява Рама със странен акцент — Единствените зверове, които са в състояние да заловят син тигър и да го удържат до идването на ловеца.
— Невероятно скъпи са — добавя Хелън. — А са и много редки! Тези тук вече остаряха. И четирите, за съжаление са мъжки… Имаше и няколко женски, но загинаха в схватка с Великия Мадж. Знам, че в момента има едно кучило на Сутрешен чай. Ако ми донесеш две женски кученца, ще получиш кожата си!
— Но…
— Това е моето условие! Всъщност, единствената кожа, която имаме тук, е на Великия Мадж — пазим я за пред туристите. Ако не бях притисната от обстоятелствата, изобщо нямаше да повдигам въпрос за замяната й. Но, сам разбираш, атрактивността на Маджипур зависи главно от сините тигри и ако нямаме с какво да ги ловим… Е?
— Ами, — отронваш мрачно, — ще се опитам да донеса две хрътки!
Запиши си нов код за Маджипур 99. Запиши също, че K15 е Сутрешен чай, а плаващата му кодировка е 227.
147
Завръщаш се покрусен на Зад хълмовете. Тамила Сана си е все така в музея и не изглежда очарована да те види.
— Къде е кожата? — пита тя разтревожено — Не си я оставил неохранявана на кораба си, нали?
— Не успях да получа кожа… Няма ли начин да ми дадете Куртландър без…
— Съжалявам! — тя свива рамене — Сделката си е сделка, нали така?
Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на [[#t-karta|картата]].
148
Заложи осем е една от особено забутаните планети според справочника на Хепи. Горе-долу толкова забутана, колкото Есенно листо и Сълийн Динюл. Около 500 човека живеят тук само защото океаните са особено богати на някакво си труднопроизносимо минерално съединение, което Цивилизованата зона е намерила за ужасно необходимо. По-голямата част от тия петстотин човека се занимават с добив на каквато-там-беше сол от океана. Звездното летище и единственият град се намират на един голям остров. Градчето има една главна улица, на която се намират кръчма, мизерен хотел и бюро за регистрация на планетарни заявки. Нищо друго.
Кръчмата се нарича „Палавото пале“ и е единственото достойно за посещение място, към което и се упътваш.
Вътре, естествено, няма никакво пале — нито палаво, нито кротко. Впрочем, няма и клиенти. Барманът скучае зад тезгяха.