Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Айрин Кийт беше тук. Остави чек за хиляда долара като обезщетение. И беше обута в обувки от крокодилска кожа.
— Ами!
— Чекът е на бюрото ми. Виж какво е написано на гърба му.
Дела го прочете.
— Това май вече е нещо.
— До десет и половина трябва да го приема, или отхвърля. Тя остави телефонния си номер и каза, че ще чака.
— Много мило от нейна страна, нали?
— По дяволите, Дела! Насочили сме се право в целта. Мисля си, че хиляда долара са доста голяма сума за Ивлин Бегби. Ако й кажа за тях, тя ще ме накара да приема обезщетението, водена от поговорката: по-добре птица в ръката, отколкото заек в гората. Ако премълчим и не съберем достатъчно допълнителна информация, за да получим по-добро обезщетение, ще трябва да извадя хиляда долара от собствения си джоб.
— Защо?
— Защото съм решил да отхвърля предложението, без да се консултирам с нея.
— Това означава, че ще й кажеш?
— Предполагам.
— Искаш ли да те свържа с нея?
— Не. Мисля… Дела, какъв е този шум?
— Звъни номераторът. Когато е включен за през нощта и някой ни потърси, се чува този бръмчащ звук. Да видя ли кой е?
— Добра идея! С толкова много работа сме се захванали наведнъж, че всеки, който е настоятелен, заслужава да бъде поощрен.
Дела Стрийт отиде в офиса, включи се в таблото и Мейсън я чу да казва:
— Добър вечер, кантората на Пери Мейсън.
След секунда тя се втурна при него:
— Ивлин Бегби е. Страшно е възбудена. Казва, че трябва веднага да говори с теб. Било въпрос на живот и смърт.
— Прехвърли я на този телефон, Дела!
Тя забърза навън, за да го свърже с вътрешния телефон.
— Най-добре слушай и ти, Дела — провикна се Мейсън. — Да видим какво има да ни каже. Записвай, ако има нужда!
— Добре.
— Здравейте!
— О, мистър Мейсън! — възкликна Ивлин развълнувано. — Случи се нещо. Не зная какво да правя. Аз…
— Хайде, продължавайте!
— Днес отидох да пазарувам и…
— Зная.
— Когато се върнах, мис Стрийт беше там…
— Да, да, зная. Минете на въпроса!
— Ами исках да ви разкажа точно какво се случи. Бях си купила нови дрехи. Качих се в стаята, изкъпах се и се канех да ги облека. Тогава надникнах в чекмеджето на скрина и открих нещо!
— Имате предвид част от откраднатите бижута? — адвокатът не успя да скрие недоверието в гласа си.
— Не, не, мистър Мейсън! Моля, да ме разберете!
— Какво намерихте тогава?
— Пистолет!
— Пистолет ли?
— Да!
— Къде го открихте?
— Беше пъхнат между сгънатите дрехи в чекмеджето…
— Не е възможно да е бил там, когато сте поставяли дрехите, нали?
— В никакъв случай! Бил е поставен там, докато съм пазарувала в града.
— Къде се намира сега?
— У мен е. В чантичката ми. Говоря от телефонната кабина на втория етаж.
— Разгледайте го добре! Вижте какъв модел е, зареден ли е, стреляно ли е с него?
— Вече направих това, мистър Мейсън. „Колт“. Много, много лек, почти без тегло. Зареден е. Калибър 38. С къса цев, около пет сантиметра, като ония, дето ги носят военните. В барабана има шест патрона.
— Стреляно ли е с него? Можете ли да помиришете…
— Дулото мирише само на масло.
— Нали разполагате с кола? Ще можете ли да го донесете…
— Съмнявам се, че ще успея да дойда до кантората ви и да се върна до осем часа, когато започва смяната ми. Ще трябва да ви го оставя някъде.
— Много е важно. Тръгвайте веднага. Карайте до Холивуд. Потърсете ресторант „Джошуа трий кафе“ на „Пембъртън драйв“ 6537. Джо Падена ще ви обясни как да стигнете дотам. Потърсете оберкелнера Майк. Той ме познава. Ще ви посочи маса. Двамата с Дела потегляме натам. Ще пристигнем скоро след вас. Тръгвайте веднага!
— Добре. Нещо друго?
— Има още нещо. Преди да излезете, огледайте внимателно стаята си. Трябва да се уверите, че няма подхвърлено още нещо.
Мейсън затвори телефона. Дела се провикна от офиса:
— Искаш ли да се обадя на Майк в „Джошуа трий“?
— Да.
— Добре. Веднага ще се свържа с него.
Мейсън внимателно сгъна чека, прибра го в портфейла си, взе шапката и палтото си, както и палтото на Дела от шкафа, готов да й помогне да го облече, когато тя се върна от телефона.
— Бързо го навлечи! Как е времето?
— Май ще вали. Тъмно е като в рог, надвиснали са черни облаци и духа южен вятър. Може да рукне дъжд всеки миг. Въздухът е влажен и тежък.
— Да вървим! Ще посрещнем Ивлин Бегби в „Джошуа трий кафе“.
Дела Стрийт нагласи шапката си, Мейсън изключи осветлението и двамата тръгнаха по коридора, като се отбиха за малко в кантората на Дрейк, за да разменят някоя и друга дума.