Нежният измамник

Когато вратата на спалнята се отвори, тя обърна глава и видя, че на прага стои Рейнолд. Сложил ръка на бравата, той не помръдваше. Вероятно бе помислил, че тя е заспала.

— Защо никой не е запалил лампите? — попита най-после той и пристъпи навътре. — Или предпочиташ да стоиш на тъмно?

Анжелика беше сама от часове.

— Мислех, че не искате да хабите маслото за лампите — отговори с горчивина тя.

По устните му заигра усмивка.

— Както виждам, прекарала си доста скучна вечер. Може би това ще те накара да се съгласиш да вечеряш с мен.

— Да вечеряме заедно? — попита слисано Анжелика.

— Мисля, че ще ти е приятно да седнем в галерията, стига да не е твърде хладно.

— Значи ми позволявате да стана? — попита невярващо тя.

— В известен смисъл да — отговори той и застана до леглото.

Анжелика пламтеше от вълнение. Тя посегна към халата, приготвен от Естел, и напъха ръцете си в ръкавите. Без да го завързва, отметна завивката, за да стане, но още преди краката й да докоснат пода, Рейнолд беше до нея. Той се наведе, мушна едната си ръка под коленете й, другата зад гърба й и я притисна силно до гърдите си. Анжелика спря да диша, но автоматично обви с ръце врата му.

Мъжът трепна и за миг застина неподвижен, но се овладя толкова бързо, че Анжелика почти повярва, че тази реакция е била само във въображението й. После се сети за изгарянията по гърба му, отпусна ръцете си и се засрами от себе си.

Мъжът обърна глава и срещна уплашения й поглед. Блестящото зелено я заслепи. Очите му приличаха на разтопени смарагди, бездънните черни точки в средата им бяха обкръжени с безброй зелени и златни капчици. Веждите му бяха гъсти, а дългите, извити мигли хвърляха тъмни сенки върху бузите. Носът беше прав и дълъг, а изпъкналите скули се съчетаваха чудесно с твърдата брадичка.

Пълните устни бяха опънати, брадичката енергично издадена напред, сякаш очакваше отказ.

Тъй като Анжелика не каза нищо, Рейнолд попита:

— Наистина ли приемаш храната като успокоително? Ако ми беше казала по-рано, отдавна щях да ти сервирам празнично меню.

— Ако сте очаквали да се възпротивя — отвърна сковано Анжелика, — защо тогава не ми дадете възможността да вървя сама, вместо да ме разнасяте като малко дете?

— Защото нямаше да имаш случай да ми демонстрираш нито възмущението, нито изисканото си достойнство. Да не говорим, че аз нямаше да имам възможност да проверя докъде стигат силите ти. Докога ще лежиш неподвижна в обятията ми?

Напрежението й беше израз не само на страх да не му причини болка, но и следствие от близостта на телата им. Дали и той го разбираше? Анжелика го измери с гневен поглед и рече:

— Мисля, че ще издържа, колкото и вие.

Вместо отговор, мъжът я притисна по-силно до гърдите си и тя задиша накъсано. За малко не се улови отново за раменете му, но си спомни навреме за изгарянията и зарови пръсти в гъстите къдрици на тила му.

— Ти се владееш не по-добре от пчелата, която се разхожда по ръба на купата със захар — засмя се Рейнолд. — От какво те е страх — че ще паднеш или че ще те издърпат през ръба?