Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Тристан я вдигна на ръце, отнесе я до леглото, положи я на него и легна до нея. Устните му жадно се впиха в нейните, настоявайки за отговор, какъвто тя нямаше да му даде. Отчаяно се опитваше да измисли нещо, което да го накара да свърши бързо с нея.
Ръката му погали гърдите й, помилва плоския й корем и сетне се плъзна надолу.
— Тристан! — шокирано извика тя. — Аз не съм проститутка, която желае пръстите ти да изследват тялото й. Аз съм лейди, мосю, и ти ме отвращаваш! — изсъска тя с изпълнен с презрение глас.
— За Бога, момиче, наистина ме изкушаваш да те хвърля на акулите! — сърдито изръмжа младият мъж.
— По-добре те да се нахранят с тялото ми, отколкото ти!
— Острият ти език те кара да изпускаш толкова много, Бетина.
С тези думи, той я възседна и бързо проникна в нея. Причини й болка, но продължи да я язди със силни тласъци и въпреки желанието на Бетина да го възпре, невероятно удоволствие започна да се разлива но тялото й, което внезапно бе прекъснато от последният силен тласък на Тристан.
Искаше й се да вика, докато той лежеше изтощен върху нея. Минаха няколко минути, но Тристан не се помръдваше.
— Искам да стана — студено каза Бетина. Той се облегна на лакти и я погледна.
— Защо? — меко попита той.
— Искам да отида да си легна, ако не възразяваш. Сега ще ми позволиш ли да стана?
— В думите ти няма смисъл, Бетина. Ако искаш да спиш, можеш да го направиш.
— Разбирам, че ти не си джентълмен и няма да се откажеш от леглото си заради една дама…
— За последното си права — прекъсна я Тристан, — но няма защо да се отказвам от леглото си, когато мисля да го споделя с теб.
— Не! — извика тя и се опита да го отблъсне от себе си, но все едно да искаше да отмести скала. — Отказвам да деля едно легло с теб, Тристан. Не ти ли беше достатъчно, че ме накара да страдам, да изтърпя унижението, изнасилвайки тялото ми, а сега искаш и да спя в едно легло с теб! Никога!
— А ако настоявам?
— Няма да го направиш! — избухна тя.
— Но аз настоявам, малката ми — рече той и на устните му заигра лека усмивка.
— Не знаеш ли колко много те ненавиждам? — изсъска Бетина. — Не искам повече да стоя близо до теб. Пусни ме!
— Ако не престанеш да мърдаш, ще бъдеш изнасилена за трети път през този ден. Това ли предпочиташ, пред възможността да споделиш леглото с мен? — попита той и в очите му блесна дяволито пламъче.
Бетина замръзна и затаи дъх. Усети го как започва да набъбва в нея и очите й се разшириха. Бяха като дълбоки зелени езера и мълчаливо молеха за пощада.
— Е, какъв е отговорът ти? Ще спиш ли в едно легло с мен?
— Както и за всичко друго, така и за това нямам избор. Но ти си много тежък, Тристан, и аз няма да мога да сия, ако не се отдръпнеш от мен.
— Ще отстъпя в това, но нищо повече.
С тези думи той се изтърколи от нея и тя бързо се покри със завивките. Обърна се с лице към стената и се опита да се отдръпне колкото може по-далеч от него. Той тихо се засмя, но скоро заспа.
О, Господи, как го мразеше! Заспа сякаш този ден не се различаваше от останалите. Искаше й се да крещи. Ако някой вчера й бе казал, че ще се окаже в ръцете на безжалостен пират, щеше да му се изсмее. Но сега, когато бе изнасилена не един, а два пъти от това чудовище, бе загубила девствеността си и не бе достойна да се омъжи, нямаше сълзи в очите си. Но това нямаше да продължава дълго.
Дори и да не можеше да пререже гърлото му със собствените си ръце, щеше да наеме други, които да го сторят. Граф Де Ламбер щеше да й помогне. Разбира се, след всичко, което се бе случило, графът можеше да не иска да се ожени за нея. Е, ако той не пожелаеше, щеше да намери друг начин, но нямаше да се успокои, докато не изпратеше Тристан в ада. И с тази мисъл тя най-после заспа.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Събуди се внезапно. Беше сънувала Тристан и първата й мисъл бе какъв ужасен кошмар бе преживяла. Сетне се огледа наоколо, видя къде се намира и разбра, че не е било само кошмар.
Въздъхна безнадеждно, отметна завивките и седна на края на тясната койка. Видя лилавата си рокля, метната върху масата, и осъзна, че е спала без дрехи. През своите деветнадесет години не си спомняше да си бе лягала без нощница.