Демонът на Максуел

— Ури, защо се въртим? Къде е Захо? — Довлякъл се вече до своето кресло, Захариас влезе в зрителното му поле. — Захо, какво е станало?

С клоунски измъчени движения Захариас се настаняваше в креслото, препасваше обезопасяващите колани, изохка:

— Приготви се за катапултиране! Отвори шлюза да влязат хората! Аз ще дам сигнала. Кибо, докладвай!

— Командирско решение — рапортува киборгът с мелодичната си утешителност, която сега никого не утешаваше. — Едновременно включване на втори двигател за корекция и втори главен двигател на пълна мощност.

— Не беше едновременно! — озъби му се Астра от своите тръби, като с маймунска ловкост се придвижваше на ръце по тях, за да стигне до пулта.

— Втора заповед за включване — доуточни киборгът.

Да, той не би включил едновременно двата двигателя, ако не е последвала категорична човешка заповед. Ето защо Астра бе усетила разделено импулсите им. Киборгът бе действувал според програмата си за коректив на неразумни човешки решения, която конструкторите му не без презрение към човека наричаха „защита от глупака“.

— Децааа — надвика разногласната паника на екрана Амиран, — на път съм да открия Демона на Максуел! Още малко! Дръжте се!

Закрепил се как да е в командирското кресло, Захариас бе се вече навел над пулта, а пръстите му заиграха по различните бутони, които разноцветно припламваха при докосванията. Думите му излизаха от гърдите, с мъка преодолявайки силата на въртенето.

— Спокойно, приятели! Малка грешка в управлението. Ще се повъртим някой и друг час. Пригответе се по инструкцията за преминаване в космолета, но никой да не напуска мястото си без мое нареждане. Край!

И побърза да изключи всички връзки, за да си осигури нужното спокойствие. Астра успя най-после да се довлече до него, като се укоряваше за странното си изчакване, сковало решителността й. Само защото Захариас ли беше сега дежурният командир, му отстъпи с такава готовност управлението, или и тя като киборга вече не можеше да бъде самостоятелна в човешко присъствие? Запита го с онова ново за нея чувство на подчиненост:

— Има ли още опасност от вибрации?

Помнеше мистичния ужас на изкуствените вибрации в тренажорната, които възпроизвеждаха възможни грешки в управлението или ориентацията на космолетите. Захариас отново изтласка с усилие въздуха от гърдите си:

— Ако започнат, Гия ще бяга с хората, а ти ще се тресеш тук с мен. Занимай се с тая глупачка!

Астра видя отговора му като хаос от черни, червени и жълти триъгълници, които пискливо се ръгаха с ръбовете си, а откъм смачканата в креслото Урания идеше тъмно и властно упорство, подобно на центробежния напор в кораба. Коленете й първи усетиха промяната в гравитацията не като отслабване, а като изменение в посоката. Главният двигател гаснеше, но центрофугата си работеше с неотслабваща мощ и нейният хоризонтален устрем се усещаше сега сякаш двойно по-силно. Астра заби тия омекнали колене за опора в широката облегалка на навигаторското кресло и с две ръце обхвана откъм гърба раменете на Урания.