Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
При подобна политика няма нищо чудно, че орденът става все по-богат. Само за годината, последвала събора в Троа, той се сдобива с обширни имоти във Франция, Англия, Шотландия, Фландрия, Испания и Португалия. През следващото десетилетие получава земи и в Италия, Австрия, Германия, Унгария, Светите места и на изток от тях. Макар и отделните рицари да спазват обета си да живеят в бедност, това не попречва на ордена да натрупа несметни богатства. Тамплиерите приемат на драго сърце всякакви подаръци. Същевременно орденът няма право да разпродава имотите си, дори когато се налага да откупи някой свой пленен водач. Тамплиерите получават какво ли не, но се придържат към строгата политика никога да не дават. Ето защо, когато през 1130 г. Хуго дьо Пайен се връща в Палестина с многобройна за онова време свита от триста рицари, той е оставил в Европа обширни територии, управлявани от други тамплиери.
През 1146 г. орденът превръща в свой символ прочутия скосен червен кръст с изтънени в средата рамене, които към краищата се удебеляват. С този кръст върху наметките си те тръгват, предвождани от френския крал Луи VII, на Втория кръстоносен поход, по време на който затвърждават славата си на неустрашими, фанатизирани почти до лудост воини, жестоки и безцеремонни. Като цяло обаче са невероятно дисциплинирани: най-дисциплинираната войска по онова време. Френският крал пише, че тъкмо благодарение на тамплиерите Вторият кръстоносен поход, необмислен и командван от некадърни пълководци, не е претърпял пълен провал.
През следващото столетие тамплиерите се превръщат в сила с международно влияние. Те участват активно в преговорите между високопоставени феодали и монарсите в Западна Европа и Светите места. В Англия например магистрите от ордена редовно са канени в кралския парламент и са смятани за водачи на всички религиозни ордени, за хора, на които се подчиняват всички английски приори31 и абати. Тамплиерите поддържат тесни връзки с Хенри II и с Томас Бекет, и допринасят за помирението между монарха и изпадналия в немилост архиепископ. Различни английски крале, сред които и крал Джон Безземни, отсядат в лондонския храм на тамплиерите, а майсторът на ордена присъства, когато кралят подписва Великата харта на свободите32.
Политическата дейност на ордена не се ограничава само с християнския свят. Тамплиерите създават близки връзки и с мюсюлманите, срещу които често се сражават на бойното поле, и си спечелват уважението на водачите на сарацините, с каквото могат да се похвалят малцина европейци. Поддържат тайно взаимоотношения и с хашишините, ислямска секта, прочула се със своята войнственост и фанатизъм и смятана за ислямския еквивалент на тамплиерите. Хашишините се възхищават от ордена, дори се говори, че се е случвало да стават наемници на тамплиерите.
На почти всички равнища в политиката тамплиерите са нещо като съдници при възникналите спорове, подчиняват им се дори кралете. През 1252 г. кралят на Англия Хенри III дръзва да ги предизвика, като заплашва, че ще отнеме някои от имотите им. „Вие, тамплиерите… се ползвате с какви ли не свободи и привилегии, а покрай огромните си богатства сте се главозамаяли и се държите надуто и високомерно. Онова, което толкова неразумно ви е било предоставено, трябва благоразумно да ви бъде отнето.“ Майсторът на ордена отвръща: „Какво говорите, кралю? И таз добра, устата ви да изрича такива смехории! Ще царувате, докато сте справедлив. Ала почнете ли да своеволничите, простете се с трона!“33 Днес е трудно да си представим колко дръзко е звучало в ония времена подобно заявление. Майсторът всъщност присвоява за себе си и за ордена власт, каквато не се осмелява да иска открито и папата — властта да качва и да смъква от престола монарси.
Същевременно интересите на тамплиерите не се ограничават с войните, дипломацията и политическите интриги. Тъкмо те на практика създават институцията на съвременното банкерство, като отпускат огромни суми на разорили се монарси в Европа, както и на някои мюсюлмански владетели. Тъй като притежават множество имоти навсякъде в Европа и в Близкия изток, организират срещу ниски лихви и безопасното и бързо прехвърляне на суми, с които боравят търговците, прослойка, все по-зависима от ордена. Търговецът внася някаква сума в един град и може да си я поиска и да я изтегли в друг, стига да представи полица, написана със сложен код. Така тамплиерите полагат основите на сарафството, а храмът им в Париж се превръща в средище на европейските финанси34. Не е изключено и чекът, какъвто го знаем и използваме днес, също да е въведен от ордена.
31
Настоятели на малки мъжки манастири в Англия. — Бел.ред.
32
Крал Ричард I Лъвското сърце е близък приятел с тамплиерите и докато е в Акра, живее при тях. През 1192 г. напуска Светите места предрешен като рицар от ордена заедно с четирима тамплиери и заминава за Европа с кораб на тамплиерите (вж. Addison. Op. cit., p. 148).
33
Daraul. History of Secret Societies, p. 46. Дарол е пропуснал да посочи източник.
34
Piquet. Des banquiers au moyen age. Първоначалната цел е да бъдат улеснени поклонниците, поели за Божи гроб. (вж. Melville. Vie des Templiers, p. 87). Според писмените сведения първият заем е бил отпуснат през 1135 г. (Вж. Seward. The Monks of War, p. 213.). Според автора най-голямото постижение на „бедните рицари“, техният принос за отхвърляне на отношението на църквата към сарафството са икономически. Няма средновековна институция, допринесла повече за възникването на капитализма. Тъй като лихварството е забранено, лихвата върху отпусканите заеми е начислявана предварително и е включвана в предоставяната сума. Ако за гаранция е използвана земя, тамплиерите прибират всички приходи от нея, докато не си получат цялата сума, която са дали назаем.