Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— На човека е присъщо да бъде разделен — призна тя. — Но това разделение не е между ума и тялото, а между тялото, което подслонява ума или Аз-а, и двойника, който е вместилището на основната ни енергия.
Тя каза, че преди раждането не съществува този наложен от човека дуализъм, но от раждането ни нататък двете части се разделят, теглени от намерението на човечеството. Едната част се обръща навън и става физическото тяло; другата — навътре и става двойникът. При смъртта по-тежката част, тялото, се връща в земята, за да бъде поета от нея, а леката част, двойникът, остава на свобода. Но за нещастие, от това, че двойникът никога не е бил усъвършенстван, той изпитва тази свобода само за миг и след това се разпръсва във Вселената.
— Ако умрем, без да сме заличили този фалшив дуализъм от тяло и ум, ние умираме с обикновена смърт — каза тя.
— Как иначе можем да умрем?
Клара ме изгледа продължително и вдигна едната си вежда. После не толкова отговори на въпроса ми, колкото ми разкри с поверителен тон, че ние умираме, защото в светогледа ни не е навлязла представата, че можем да се трансформираме. Тя подчерта, че тази трансформация трябва да се извършва в течение на целия ни живот и единственото истинно предназначение на човека е да успее в тази задача. Всички други постижения са преходни, защото смъртта ги разтваря и превръща в нищо.
— Какво включва тази трансформация? — попитах аз.
— Тя включва тотална промяна — отговори Клара, — И това се извършва чрез прегледа: крайъгълен камък в изкуството на свободата. Изкуството, на което ще те науча, се нарича изкуство на свободата. Едно изключително трудно за практикуване изкуство, но и още по-трудно за обясняване.
Клара каза, че всяка процедура, с която ще ме запознае, или всяка задача, която би ми възложила да изпълня, все едно колко обикновена може да ми изглежда, е стъпка към постигане на крайната цел в изкуството на свободата — абстрактния полет.
— Това, което ще ти покажа най-напред, са прости движения, които трябва да правиш всеки ден — продължи тя. — Отнасяй се към тях винаги като неотменна част от живота ти. Първо ще ти покажа един вид дишане, което е било пазено в тайна поколения наред. Това дишане отразява дуалистичните сили на творение и разрушение, на светлина и мрак, на битие и небитие.
Тя ми каза да изляза от пещерата и после с леки движения ме насочваше как да седна с леко наведен напред гръб и с колене, притиснати с всичка сила към гърдите. Ходилата трябваше да бъдат стъпили на земята. Ръцете ми трябваше да обгърнат прасците, а дланите да са здраво сключени на нивото на коленете или, ако предпочитам, да притискат лактите. Тя леко насочи главата ми да се отпусне, докато брадичката ми докосна гърдите.
Трябваше да напрягам мускулите на ръцете си, за да държа коленете да не се раздалечават настрани. Гърдите и коремът ми бяха силно притиснати. Докато навеждах силно брадичката си надолу, вратът ми изпука.
— Това е дишане на силата — каза тя. — Може или страхотно да те разтърси, или да те накара да заспиш. Ако ти се случи второто, когато се събудиш, прибери се вкъщи. Между другото тази пещера е точно зад къщата. Тръгни по пътеката и за две минути си там.
Клара ме инструктира да вдишвам късо и плитко. Казах й, че това изискване е излишно, защото в такова положение можех да дишам само по този начин. Тя ми каза, че ако освободя макар и съвсем частично натиска на ръцете си, дишането ми ще се нормализира. Но не това е целта. Възложи ми да продължа плиткото дишане поне десет минути.
Останах в това положение може би половин час, като през цялото време правех плитки вдишвания, както ме бе инструктирала. След първоначалното напрежение в стомаха и изтръпване на краката дишането като че ли ги разтопи и изпитах облекчение във вътрешностите си. Тогава, след мъчително дълго време, Клара ме бутна и аз се преобърнах назад и се оказах по гръб на земята, но тя не ми позволи да отпусна натиска на ръцете си. Когато гърбът ми се докосна до земята, изпитах миг облекчение, но едва когато тя ми каза да си пусна ръцете и да протегна крака, изпитах пълно облекчение в корема и гърдите. Единственият начин, по който мога да опиша какво изпитвах, е да кажа, че нещо в мен беше отключено чрез това дишане и беше разтопено или освободено. Както ми бе казала Клара, почувствах се така унесена, че се свих на кълбо в пещерата и заспах.
Трябва да съм спала в пещерата поне час-два и ако се съди по положението, в което лежах, като се събудих, не бях помръдвала и мускулче. Помислих си, че това е така, сигурно защото в пещерата нямаше никакво място да се въртя и обръщам насън, но пък е възможно да се е дължало на така пълното ми отпускане, че не съм имала нужда да се движа.