Магическият преход

Тя ме подкани да пропълзя вътре в пещерата. Набрах смелост и релаксирах, като изхвърлих от ума си всякакви мисли за прилепи и паяци. Беше тъмно и хладно, имаше място само за един човек. Клара ми каза да седна с кръстосани крака и да облегна гръб на стената. Поколебах се дали няма да си изцапам жакета, но щом се облегнах, изпитах облекчение от възможността да си почина. Макар че таванът беше съвсем близо до главата ми, а земята ми убиваше точно на опашната кост, не изпитвах клаустрофобия. Едно меко, почти неуловимо въздушно течение циркулираше в пещерата. Почувствах се изпълнена със сила, точно както беше предсказала Клара. Тъкмо се канех да съблека жакета и да седна на него, когато Клара клекна на входа на пещерата и заговори:

— Върхът на това специално изкуство, на което искам да те науча — започна тя, — се нарича абстрактен полет, а средството да се постигне това ние наричаме преглед. — Тя протегна ръка в пещерата и докосна челото ми отдясно и отляво. — Осъзнаването трябва да се премести от тук до тук — каза тя. — Като деца ние можем да го правим с лекота, но веднъж разчупи ли се печатът на тялото от прекомерно пропиляване на енергия, тогава единствено чрез специални манипулации на съзнанието, чрез правилен начин на живот и полово въздържание може да се възстанови пропиляната енергия — енергията, нужна да се извърши това преместване.

Определено разбирах всичко, което казваше тя. Дори почувствах, че осъзнаването е като поток енергия, който може да преминава от едната страна на челото към другата. И в същото време си представих пространството между двете точки като огромна пропаст, празнота, която възпрепятства преминаването.

Слушах много внимателно това, което тя продължи да ми говори.

— Тялото трябва да бъде изключително силно — каза тя, — за да може осъзнаването да бъде достатъчно остро и гъвкаво за този мигновен скок от едната страна на пропастта до другата.

Докато тя излагаше твърденията си, ми се случи нещо изключително. Изпитах абсолютна увереност, че ще остана с Клара в Мексико. Искаше ми се да бъда с чувството, че до няколко дни ще се върна в Аризона, но това, което в действителност чувствах, беше, че няма да се върна. Знаех също, че това осъзнаване не означаваше просто, че съм приела нещата, които си беше наумила Клара от самото начало, а че бях безсилна да противостоя на намеренията й, понеже силата, която ми влияеше, не беше само нейна.

— Оттук нататък ти ще трябва да водиш живот, в който най-важното нещо е осъзнаването — каза тя, сякаш знаеше, че току-що бях взела мълчаливото решение да остана с нея. — Трябва да избягваш всяко нещо, което отслабва и вреди на тялото и ума ти. От основно значение за настоящия период е още да скъсаш всякакви физически и емоционални връзки със света.

— Защо е толкова важно това?

— Защото преди всичко ти трябва да придобиеш единност.

Клара обясни как всички ние сме с убеждението, че в нас съществува дуализъм; умът е невеществената част от нас, а тялото — материалната част. Това раздвоение държи енергията ни в състояние на хаотично разделение и не ни позволява да бъдем единни.