Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Моето поръчение също се отнася до крал Ричард — отвърна сър Кенет. — Както ми се струва, му нося оздравяването.
Лорд Джилсланд огледа недоверчиво шотландеца от глава до пети и изрече:
— Не ми се вижда да си лекар, господин шотландецо. Бих ти повярвал повече, ако ми беше казал, че носиш богатство за английския крал.
Сър Кенет, макар и подразнен от отговора на барона, отвърна:
— Здравето на сър Ричард е слава и богатство за цялото християнство! Но времето не чака, кажете, може ли да видя краля?
— Разбира се, но не, преди да съм узнал в какво се състои вашето поръчение. Покоите на болните крале не са отворени за всекиго — това не е някой северен хан.
— Милорде — произнесе Кенет, — кръстът, който нося също както и вие, и важността на възложеното ми поръчение ме карат засега да оставя без отговор предизвикателното ви държание, което при друг случай не бих понесъл. Казано направо, довел съм арабски лекар, който се наема да излекува крал Ричард.
— Арабски лекар! — повтори де Уо. — А кой може да гарантира, че няма да даде на крал Ричард отрова вместо лекарство?
— Гаранция е собственият му живот, милорд, главата си, която залага.
— Познавам много смели разбойници — каза де Уо, — които ценят живота си не по-високо, отколкото той струва, и тръгват към бесилката толкова весело, сякаш палачът им е партньор по танц.
— Работата е следната, милорд: Саладин, на когото никой не ще откаже благородството и мъжеството, изпрати тук този лекар с охрана и почетна свита, защото Ел Хеким (лекарят) е на голяма почит при султана. Заедно с него султанът праща плодове и освежителни напитки за кралската трапеза, а също и писмо. Той изразява пожелание кралят да оздравее от своята болест, та да може да се срещне с него на бойното поле с изваден меч и със сто хиляди бойци зад себе си. Вие сте член на кралския таен съвет. Не ще ли заповядате да разтоварим тези камили и ученият лекар да бъде приет?
— Чудно нещо! — възкликна де Уо, сякаш разговаряше сам със себе си. — А кой ще гарантира за честта на Саладин? Ами ако е решил да използва хитрост, за да се освободи от най-страшния си противник?
— Аз ще му стана гарант — отвърна сър Кенет. — Аз гарантирам за него с честта, живота и имуществото си.
— Виж ти! — смая се още повече де Уо. — Северът гарантира за юга, шотландецът — за турчина! Мога ли да попитам, господин рицарю, по какъв начин сте се заплели в тази работа?
— Заминах на поклонение при светите места — отвърна сър Кенет. — През време на това поклонничество трябваше да предам послание на светия енгадийски пустинник.
— Не бихте ли ми казали, сър Кенет, какво е това послание и какъв е отговорът на светия пустинник?
— Не мога да сторя това, милорде — отвърна шотландецът.
— Аз съм член на английския таен съвет — надменно произнесе англичанинът.
— Не съм подчинен на тази страна — възрази Кенет. — Макар че в тази война доброволно последвах знамената на аглийския крал, все пак поръчението ми беше дадено от общия съвет на кралете, принцовете и висшите военачалници от благословената армия на кръста и само на тях съм длъжен да давам отчет.
— Така ли! — извика гордият барон де Уо. — Знай тогава, пратенико на кралете и принцовете, както ти сам се наричаш — никакъв лекар няма да доближи постелята на крал Ричард без съгласието на лорд Джилсланд. Ако някой посмее да проникне в шатрата без негово разрешение, ще си изпати!
Де Уо презрително извърна глава. Шотландецът се приближи още повече, застана право пред лицето на лорда и спокойно, ала гордо попита дали сър Джилсланд го смята за джентълмен и за почтен рицар.
— Всички шотландци уверяват, че били благородници — иронично пророни Томас де Уо. Но като почувства несправедливостта си и забеляза как лицето на Кенет пламва, веднага добави: — Грехота е човек да се съмнява, че си почтен рицар. Нали съм виждал с очите си колко честно и мъжествено изпълняваш дълга си.
— В такъв случай — поде отново шотландецът, задоволил се с това откровено признание — ми позволете да се закълна пред вас, Томас Джилсланд, и да ви дам велика клетва. Аз съм истински шотландец и смятам това за привилегия, равна на моя старинен благороднически произход. Истински рицар съм, пристигнал тук, за да си спечели хвала и слава в този живот и опрощение на греховете в отвъдния. Затова се кълна в своята нация, в рицарското си звание и в благословения кръст, че като препоръчвам на Ричард Лъвското сърце този мюсюлмански лекар, се грижа единствено за благополучието на английския крал!