Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Плъховете не отговаряха нито дума, но щъркелът, въпреки тревогата си, не можа да не възрази на котката.
— Не се бой, Мацо! — каза той, — Не виждаш ли, че майка Ака и Палечко са дошли да спасят замъка? Може да бъдеш сигурна, че ще сполучат. Сега аз трябва да си лягам и ще заспя съвсем спокоен. Като се събудя утре, в Глиминге няма да има нито един сив плъх.
Момчето намигна на Ака и й направи знак, че иска да бутне щъркела, който вече бе вдигнал единия си крак и се настаняваше да спи на края на гнездото. Ака обаче не му позволи. Тя съвсем не изглеждаше ядосана и каза спокойно:
— Мисля, че една стара гъска като мен ще може да се справи дори и с по-голямо затруднение. Смятам, че всичко ще се уреди, ако само господин и госпожа кукумявката, които могат да стоят будни цяла нощ, се съгласят да занесат няколко съобщения.
Кукумявките се съгласиха и Ака помоли мъжката да намери заминалите за планината Кула черни плъхове и да ги посъветва веднага да се върнат в къщи. Женската пък изпрати при кукумявката Фламеа, която живееше в камбанарията на Лундската катедрала, с толкова тайно поръчение, че Ака се реши да й го довери само шепнешком.
Ловецът на плъхове
Наближаваше полунощ, когато сивите плъхове най-сетне, след дълго търсене, намериха една незатулена дупка в зимника. Тя зееше високо на стената, но плъховете се покатериха един върху друг и скоро най-храбрият от тях се вмъкна в дупката, готов да влезе в Глиминге, пред стените на който бяха паднали толкова много негови деди.
Сивият плъх постоя малко в дупката в очакване да го нападнат. Наистина главните сили на защитниците не бяха тук, но той смяташе, че останалите в замъка черни плъхове няма да се предадат без бой. С разтуптяно сърце се ослушваше и в най-слабия шум, но навред цареше пълна тишина. Тогава водачът на сивите плъхове събра смелост и скочи в непрогледната тъмнина.
Един след друг сивите плъхове последваха водача си. Те пазеха пълна тишина, очаквайки черните плъхове да ги нападнат от засада.
И чак когато изпълниха целия зимник, така че след тях не можеха да влязат вече други, те се решиха да продължат по-нататък.
Макар че досега не бяха влизали в замъка, не им беше трудно да се ориентират. Много скоро намериха дупките в стените, през които черните плъхове се промъкваха в горните етажи. Преди да почнат да се изкачват по тесните и стръмни ходове, те пак внимателно се ослушаха. Това, че черните плъхове не се вестяваха никакви, ги плашеше повече от открития бой. Ето защо, когато достигнаха първия етаж без всякакви премеждия, те почти не вярваха на щастието си.
Щом влязоха, лъхна ги миризмата на житото, струпано на големи купища на пода. Но още бе рано да се възползуват от плодовете на победата си. Най-напред претърсиха грижливо мрачните голи стаи. Скочиха на огнището в старата кухня на замъка и едва не паднаха в кладенеца във вътрешната стая. Не пропуснаха да надникнат през всичките тесни прозорчета, но нямаше нито следа от черни плъхове. Когато завладяха напълно този етаж, тръгнаха все така предпазливо към по-горния. Отново трябваше да предприемат едно рисковано, трудно и опасно катерене по стените. Затаили дъх, те очакваха с разтуптяно от страх сърце врагът да се нахвърли изневиделица върху им. И макар че пак ги мамеше омайващата миризма на купищата жито, те устояха и най-старателно претърсиха целия етаж, обитаван по-рано от прислугата, колоните, каменната маса и огнището, дълбоките ниши на прозорците и отвора в пода, оставен някога, за да може да се излива през него врял катран върху нападащия враг.
Но черните плъхове сякаш се бяха провалили в дън земя. Сивите се озоваха на третия етаж; промъкнаха се в голямата тържествена зала на господарите, също така пуста и гола като всички други помещения в стария дом, и постепенно стигнаха до най-горния етаж, който се състоеше от една-единствена голяма празна зала. Само едно място не се сетиха да претърсят сивите плъхове — голямото щърково гнездо на покрива, където точно в този момент госпожа кукумявката събуждаше Ака и й съобщаваше, че Фламеа, кукумявката от камбанарията, е изпълнила нейната поръка — изпратила е, каквото тя й е поискала.
След като претърсиха така основно целия замък, сивите плъхове се успокоиха. Те си рекоха, че черните са избягали, без дори да помислят за съпротива, и весело се нахвърлиха върху купищата жито.
Но едва бяха наченали първите зърна и откъм двора се чуха пронизителните звуци на малка свирка. Сивите плъхове надигнаха глави, ослушаха се неспокойно и изтичаха малко напред, като че ли бяха решили да изоставят куповете; ала после се върнаха и пак почнаха да гризат.