Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Сега Ака разбра защо щъркелът бе дошъл при нея. Той беше толкова разгневен от подлостта на сивите плъхове, че искаше да сподели с нея възмущението си. Но като всички щъркели, той не бе направил нищо, за да предотврати бедата.
— Господин Ерменрих, изпратихте ли да съобщят на черните плъхове? — попита тя.
— Не — отвърна щъркелът, — няма никаква полза. Докато успеят да се върнат, замъкът ще бъде превзет.
— Не бъдете толкова сигурен в това, господин Ерменрих — каза Ака. — Аз познавам една стара дива гъска, която ще направи всичко възможно да не бъде извършено това злодеяние.
При тези думи щъркелът вдигна глава и я изгледа недоверчиво отвисоко. И с право, защото старата Ака нямаше нито нокти, нито човка за бой. На това отгоре тя беше дневна птица и щом се мръкнеше, заспиваше; така тя беше беззащитна през нощта, докато плъховете воюваха именно тогава.
Но Ака явно бе решила да помогне на черните плъхове. Тя извика Юкси от Васияуре и му заповяда да отведе гъските при езерото Вомб. Когато гъските научиха за това, почнаха да протестират, но Ака им каза твърдо:
— Мисля, че ще бъде най-добре за всички, ако ме слушате. Аз трябва да прелетя до голямата каменна къща. Ако и вие дойдете с мен, хората от имението непременно ще ни видят и ще почнат да стрелят по нас. Ще взема със себе си само Палечко. Той ще ми бъде много полезен, защото има силни очи и може да стои буден през нощта.
През целия ден момчето бе много бунтарски настроено. Като чу тези думи, то се изпъна колкото може повече, за да изглежда по-голямо, пристъпи напред с ръце на гърба и вирнало нос, отвори уста да каже, че няма никакво намерение да се бие със сивите плъхове. Нека тя си търси помощ от другаде.
Но щом то се показа, щъркелът се размърда. Като всички щъркели, дотогава той бе стоял с наведена надолу глава и допряна до шията човка. Сега дълбоко в гърлото му забълбука нещо като смях. Той протегна светкавично клюна си, сграби момчето и го подхвърли няколко метра нагоре във въздуха. Този фокус бе повторен седем пъти. Момчето пищеше, а гъската викаше:
— Какво правите, господин Ерменрих? Това не е жаба! Това е човек, господин Ерменрих!
Най-сетне щъркелът остави момчето на земята съвсем невредимо и се обърна към Ака:
— Аз сега се връщам в Глиминге, майко Ака. Всички, които живеят там, много се изплашиха, когато напуснах къщата. Бъдете сигурна, че много ще се зарадват, когато им кажа, че дивата гъска Ака и джуджето Палечко идват.
След това щъркелът протегна шия, плесна с криле и отлетя като стрела от силно опънат лък. Ака разбра, че той й се подиграва, но не се засегна. Почака, докато момчето си намери дървените обувки, които бяха паднали, когато щъркелът го подхвърляше; после го настани на гърба си и последва щъркела. Момчето не се противопостави и не издаде нито с дума, че не му е приятно да отиде с нея. Толкова се беше ядосало на щъркела, че само сумтеше презрително. Тази червено-крака върлина си мислеше, че него не го бива за нищо, защото е мъничко, но то щеше да му покаже кой е Нилс Холгерсон от Западен Веменхьог!
Не мина много време и Ака вече стоеше в щърковото гнездо на покрива на Глиминге. Гнездото беше голямо и хубаво. За основа му служеше едно колело, върху което имаше няколко реда клони и буци пръст. Гнездото беше толкова старо, че по него бяха поникнали различни храсти и бурени. Когато женската мътеше в кръглата дупка сред гнездото, тя се любуваше не само на чудната гледка на голяма част от Сконе, но и на шипките и лука до нея.
Момчето и Ака веднага забелязаха, че тук става нещо, което е обърнало с главата надолу установения ред. На края на гнездото седяха две кукумявки, една стара сива котка и дузина престарели плъхове с изхвръкнали зъби и сълзящи очи. Това не бяха животни, които обикновено се виждат да стоят в приятелска компания.
Никое от тях не се обърна, за да погледне Ака или да я поздрави. Всички се взираха напрегнато в голото зимно поле. Тук-там из него се мяркаха някакви дълги сиви редици.
Черните плъхове мълчаха. Виждаше се че са обхванати от дълбоко отчаяние. Те съзнаваха, че не могат да защитят нито замъка, нито собствения си живот. Двете кукумявки въртяха големите си очи, мърдаха вежди и говореха с грозен, рязък глас. Те разправяха, че трябва да се изселят от жилището си, защото сивите плъхове били много жестоки, не щадели нито яйцата, нито пиленцата им. Старата сива котка беше сигурна, че безбройните сиви плъхове ще я изпохапят, като нахлуят в замъка, и непрекъснато мърмореше на черните плъхове:
— Как можахте да излезете толкова глупави да пуснете най-добрите си воини? Как можахте да имате доверие на сивите плъхове? Това е непростимо!