Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
По-младите членове на рода биха могли да минат наистина и без жиго, предпочитайки някоя токачка или салата от раци — възбуждащи въображението, макар и не така хранителни. Но това бяха обикновено жените; или младежите, покварени от майките си, които са били принудени да ядат цял живот жиго и са предали на синовете си своята скрита ненавист към тая храна.
След приключване на споровете дойде ред на тюскбърийската шунка, поднесена със съвсем малко западноиндийски сос… Суидин се забави толкова с това ядене, че задържа по-нататъшния ход на вечерята. А, за да може да му се наслади от все сърце, дори престана да разговаря.
От мястото си до мисис Септимус Смол Соумс наблюдаваше внимателно. По съвсем лични причини, свързани със съкровено намерение за строеж, той гледаше Босини. Архитектът може би подхождаше за целта — изглеждаше умен мъж. Облегнат на стола си, той правеше замислено укрепления от трохите. Соумс забеляза, че смокингът му е добре ушит, но доста тесен, сякаш е бил правен твърде отдавна.
Видя го, че се обърна да каже нещо на Айрин, при което лицето й засия, както сияеше често за другите и никога — за самия него. Опита се да долови какво приказват, но в същото време му заговори леля Джули.
Не смятал ли Соумс, че това е нещо съвсем необикновено? Миналата неделя милият мистър Скоулс държал такава духовита и язвителна проповед:29 „Каква полза, казал той, ако човек спечели душата си, а загуби целия си имот?“ Това според него бил девизът на буржоазията. Какво искал да каже с това? Може би буржоазията наистина разсъждава така… Самата леля Джули не знаеше така ли е. Как мисли Соумс?
Той й отговори разсеяно:
— Отде да зная? Освен това Скоулс е малко шарлатанин, струва ми се.
В това време Босини оглеждаше сътрапезниците си, сякаш изтъкваше пред Айрин особеностите им, и Соумс се питаше какво ли й казва. Ако се съди по усмивката й, тя очевидно се съгласяваше с преценката му. Винаги изглеждаше съгласна с другите.
Погледът й се насочи към него; Соумс веднага наведе очи. Усмивката бе изчезнала от устните й.
Шарлатанин ли? Какво иска да каже Соумс с това? Щом мистър Скоулс… един духовник… може да бъде шарлатанин, какво остава за другите… А, това е ужасно!
— Да, такива са! — каза Соумс.
През краткото ужасно мълчание на леля Джули той можа да чуе нещичко от думите на Айрин, което прозвуча като: „Вие, който прекрачихте този праг, надежда всяка тука оставете!“30
Но Суидин бе изял най-после шунката си.
— Откъде се снабдявате с гъби? — питаше той Айрин с изискан тон. — Трябва да ги поръчате у Снайлибоб… Ще ви ги доставя съвсем пресни. По-дребните търговци не си дават толкова труд!
Айрин се обърна да му отговори и Соумс видя как в това време Босини я наблюдава усмихнат. Интересна усмивка имаше тоя приятел. Чистосърдечна, като усмивката на доволно дете. Колкото до прякора, който му бе дал Джордж — Пирата, — не беше много подходящ. Като видя, че Босини се обръща към Джун, Соумс също се усмихна, и то със злорадство: не обичаше Джун, а забеляза, че тя е недоволна.
Не беше никак чудно, защото току-що бе водила следния разговор с Джеймс:
— Когато се прибирах, чичо Джеймс, поспрях се край реката и видях едно прекрасно място за къща.
Джеймс, който ядеше бавно и старателно, престана да дъвче:
— Какво? — каза той. — А, да. Къде беше?
— Близо до Пангборн.
Джеймс сложи нова хапка шунка в устата си и Джун почака.
— А знаеш ли дали земята се дава под наем — запита най-после той — и какви са цените на местата?
— Да — отговори Джун. — Проучих. — Решителното й личице изглеждаше подозрително сериозно и оживено под червеникавата корона.
Джеймс я изгледа с изражение на следовател.
— Какво? Да не мислиш да купуваш земя? — каза най-после той и остави вилицата си.
Джун се почувства много насърчена от този интерес. Отдавна мечтаеше чичовците й да направят добро на себе си и на Босини, като си построят вили.
— Не, разбира се — каза тя. — Но мислех, че мястото е великолепно; ти… или… някой друг да си построи къща.
Джеймс я погледна косо и сложи нова хапка шунка в устата си.
— Земята там трябва да е много скъпа — каза той.
Това, което Джун бе взела за лична заинтересованост, беше само безличното оживление на всеки Форсайт, когато чуе, че нещо хубаво може да мине в чужди ръце. Но тя не искаше да разбере, че няма изгледи за успех, и продължи да настоява на своето:
29
Перифразиране на евангелския текст: „Каква полза за човек, ако придобие целия свят, а повреди на душата си?“ — Марк, 8; 36.
30
Начало на трета песен от „Ад“ на Данте.