Последната кашмирска роза

Джо поръча супа, агнешка яхния и сливов пудинг. Ястията му напомниха за дните, които прекарваше при баба си и дядо си, и той предположи, че менютата са съставени по същото време.

Отказвайки чаша портвайн, Джо излезе навън с любезния Неди и се почувства неудобно, когато видя Наурунг да седи отпред на земята и да чака. Сподели го с Неди.

— Казвал съм го — рече Неди. — Няма полза. Просто свикваш.

Поеха към конюшните, Наурунг, за раздразнение на Джо, вървеше почтително три крачки след тях.

Индия очевидно още използваше конска тяга, макар че един форд, модел Т, пърпореше по парадния плац в мъгла от изгорели газове, трансмисиите му стържеха, а по-нататък някакъв коняр въртеше манивелата на излъскания месингов нос на един „Морис Каули“11. Офицери, облечени за поло, препускаха в лек галоп по двама или по трима, като махаха с ръка за поздрав към Неди и гледаха Джо с любопитство. Файтон с двойка коне, поверени на енергичен коняр, изтрополи покрай тях, а в него се возеше индийска дама с чадър на ресни. Солидна англичанка на шейсетина години, предположи Джо, с воалетка и тропическа каска срещу слънце се приближи с елегантна двуколка откъм казармените помещения и продължи по пътя си.

— А — подхвърли Неди, — ето с кого трябва да говорите.

— Защо? Коя е тя? — на Джо му се стори, че тя бе излязла направо от книга на Киплинг. „Обикновени приказки от хълмовете“ вероятно.

— О, това е Кити. Госпожа Китсън-Мастърс. Вдовица на последния управител и дъщеря на предишния. Мисля, че по някое време трябва да се е връщала в Англия за училище, но наистина, с изключение на този период, тя е прекарала целия си живот тук и това, което не й е известно за гарнизона, не си струва да се знае. Информацията й невинаги е напълно достоверна, но поне е доста пикантна! Някой път дори ме кара да се изчервявам! Ще ви бъде приятно с нея. Може и да не ви помогне в разследването, но ще ви почерпи с едно голямо питие по всяко време на деня или нощта. Кити си ляга късно.

Пристигнаха в конюшните и Неди изведе Бамбук навън, та Джо да го огледа. Дългокрак, дорест, с бяло петно на челото, с три бели долни части на краката, стар — видимо отдавна жигосан по устата, — но с мъдро изражение, което при състезателните коне, изглежда, се придобива с възрастта.

— Не мога и да мечтая за нещо по-добро — рече искрено Джо.