Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Арабският служител набра някакъв номер и предаде информацията на другата страна по линията.
Томаш нищо не разбра от непонятното бърборене, освен името си и това на междуна родната полиция.
Служителят изслуша инструкциите, благодари и затвори.
- Господин Карим идва - каза той и посоч и към улицата. - Бихте ли изчакали навън, моля?
- Навън ли? - учуди се посетителят.
- Да, той помоли да го чакате отвън.
Томаш излезе от сградата и застана до остъклената входна врата, надничайки често вътре, в
седалището на ОПЕК. Виждаха се много мъже с тюрбани, други с вратовръзки, почти всич ки араби или
африканци, ходеха напред-назад с чанти в ръка, но без да бързат, нямаше никакъв стрес. Томаш губеше
търпение отвън. Пристъпяше от крак на крак и раздразнението му растеше. За пръв път му се случваше
да чака домакина на улицата.
Автомобилният трафик пораждаше равномерен несекващ шум, от който се отделяха сърдити
клаксони; затвореше ли очи, сякаш чуваше гневното бучене на морето, над което се носеха крясъците на
чайките.
В последните минути клаксоните бяха станали толкова нас тоятелни, че го принудиха да обърне глава,
за да разбере какво с тава. Лъскав сребрист мерцедес, двуместен спортен модел с аеродинамични линии,
беше спрял пред вратата на ОПЕК. Сред неясния сумрак в колата сякаш съзря някаква ръка да маха. То-
маш се приведе напред и се опита да види по-добре. Ръката като че махаше към него. „Да не би да е за
мен―, запита се Томаш. Погледна очаквателно, задавайки въпроса по-скоро на себе си, и ръката замаха
още по-настоятелно. Приближи пред пазливо и видя зад волана един мъж с тюрбан на главата.
- Вие ли сте човекът от Интерпол? - попита непознат ият.
- Не... тоест да, аз съм.
Мъжът протегна ръка и отвори срещуположната врата.
- Влизайте - подкани го той. - Аз съм Абдул Карим.
Преодолявайки изненадата, Томаш се намести в тясното пространство и поздрави домакина си. Беше
слаб мъж на средна възраст със заострена брадичка и изпъкнали скули. Носеше шумаг в червено и бяло,
а тялото му беше покрито с тауб - традиционни дрехи, които странно контрастираха с аванга рдната
технология, грееща по таблото на мерцедеса. Ръцете, които държаха волана, бяха обсипани с лъскави
пръстени. Украшенията бяха толкова много, че отстрани всяка ръка изглежда ше увенчана с корона.
- Предположих, че ще разговаряме в офиса ви.
Щом затвори вратата, автомобилът потегли така рязко, че гумите изсвириха и даже тялото му се
залепи за седалката, ка то че беше астронавт преди отлитане.
Дълъг като шал тюрбан. - Б. пр.
Дълга тъмна роба. - Б. пр.
- Виена е моят офис - каза арабинът. Обърна палец по посока на сградата, коят о бързо се смаляваше
зад тях. - Нашата централа е ужасна, нали? Ще ви заведа на по-интересно място. - Погледна към
спътника си. - Познавате ли Виена, господин Томаш?
- Не.
- Очарователен град - отсъди т ой. - Тук прекарвам половината от годината. Половин година в Медина,
където е жена ми и семейството ми, и половин година във Виена.
- Медина ли? В Сауд итска Араб ия?
- Да. Оттам съм. - Карим удари по волана. - Виждате ли това тук, тази кола? - Вдигна ръката си,
обсипана с пръстени, и я завъртя като че искаше да покаже всичко наоколо. - Виждате ли автомобилите
по шосето? Тези офиси, цялата тази дейност, този кипящ живот? Виждате ли всичко това?
-Да.
- Всичко това е възможно благодарение на моята страна.
Томаш се усмихна.
- Вижте, Виена е много стар град. По-стар от Сауд итска Арабия.
- Без съмнение. Но всичко, което съществува на Запад, съ ществува под тази си форма благодарение на
нас. Без Саудит ска Арабия не би било възможно нищо от това, което виждате около нас.
- Говорите за петрола, нали?
- Да, разбира се. Петролът движи света.
- Но има много петрол извън Сауд итска Араб ия.
- Кажете ми къде.
- Ами... в Ирак, Иран, Куве йт...
- Все страни от ОПЕК и порад и това свързани със Сауд итска Арабия.
- Ho има и други.
- Кои? Кажете.
- Русия, Съединените щати...
Арабинът прихна.
- Не ме разсмивайте.
Томаш го изгледа объркан.
- Не виждам какво смешно има тук?
Спускаха се по Донаущрасе, успоредна на канала на Дунав, който се виеше покрай шосето, оттатък
зеления килим на под държаната морава, понесъл води с отразени в тях дървета и сгради като в дълго
огледало. Спортният мерцедес сякаш се плъзгаше по асфалта, подобно на сребристосива х рътка, стре-