Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо―.
„Пророчество - повтори си сам на себе си. - Това е пророчество. И времето е близо―.
Близо.
Отново се зачете в текста, ред по ред, изречение по изречение, абзац по абзац. Следваше нанизаните
слова с търпение и усърдие, докато няколко страници по-нататък не намери ключовия откъс. Прочете го
наум веднъж, после повторно, шепнейки, сякаш звукът на собствения му глас му помагаше да разкрие
скрития смисъл.
- „Тук е мъдростта - прочете той. - Който има ум , нека пресметне ч ислото на звяра, понеже е ч исло на
човек, и числото му с шестстотин шейсет и шест―. - Томаш вдигна очи замислен и повтори тайнствената
фраза: - „И числото му е шестстотин шейсет и шест―.
Написа трите цифри върху лист хартия.
Остана задълго загледан в тройната шестица, преценявайки възможните алтернативи, които стояха
пред него, съзерцавайки възможните пътища за разгадаването и. Това число съдържа дума, заключи. Не
само дума, а послание.
Зашифровано послание.
Стана и отиде до етажерката да вземе друга книга - стар том с пожълтели страници, оръфани от
времето, с позлатени букви, които изписваха заглавието „Кабала― на корицата и на из белялото гръбче.
Отвори книгата и усети сладникавия мирис на времето, лъхащ от старите страници. Прехвърляше ги
една след друга внимателно, като че се страхуваше да не се разпад нат на прах под пръстите му.
Докато прелистваше томчето, мислите му се върнаха към посланието, което беше оставил на сайта на
гимназията. А ако Филипе не отговори, запита се той. Прецени, че не беше добре осведомен и бързо
заключи, че трябва да събере повече информация за стария си приятел.
Веднага остави книгата настрана, взе мобилния телефон и набра един номер.
- Орлов, кажете ми нещо - пом оли той, след като размени поздрав с ч овека от Интерпол. - Какво
работи моят приятел Филипе?
- Консултант е в областта на енергетиката.
- Да, но какво знач и в областта на енергет иката? Елект ричество ли?
Гласът от другата страна издаде някакви звуци, които Томаш оприличи на дъвчене. Човекът не
преставаше да яде.
- Петрол - каза Орлов, след като преглътна хапката си. - Завършил е геология и по принцип се
занимава с общи въпроси на енергетиката, но основно е проявявал интерес към петрола.
- Така ли?
- Последният човек, койт о го е видял по моя преценка, един тип на име Абдул Карим, сс е срещнал с
него в седалището на ОПЕК.
- Видели са го за последен пьт в седалището на ОПЕК?
- Да.
- В Саудитска Арабия?
Орлов се разсмя.
- Не, професоре. Тук, в Европа.
- Седалището на ОПЕК е в Европа, така ли?
Нова серия неясни звуци подсказваха, че руснакът е напъ хал още храна в устата си. Сдъвка я набързо
и след миг, с приглушен глас и учестено дишане от неимоверните усилия при поглъщането и, успя да
проговори:
- Виена.
VI
КОГАТ О МУ КАЗАХА, ЧЕ СГРАДАТ А СЕ НАМИРА КРАЙ КАНАЛА НА Дунав, Томаш с и представи малък дворе ц,
потънал в зеленина, внушителен с имперската си архитектура, и реката като синьо огледало в краката
му, просната като васал пред господар. Навярно заради големите си очаквания, Томаш застана разочаро-
ван пред номер деветдесет и три на улица „Леополдщад―. Остана за миг загледан в ниската и грозна
постройка с бели и сиви панели с вмъкнати между тях сини черти, със знаме в синьо и бяло на върха,
електронен часовник и съкращението ОПЕК.
Сградата на Организацията на страните износителки на петрол беше всичко друго, но не и
величествена. Бетонна кутия, вмъкната сред офисите във втори район на Виена - никакъв блясък, нито
Организация на страните износителки на петрол. - Б. пp.
великолепие, нищо, което да подскаже, че от това място се управлява най-големият и печеливш бизнес
на планетата, чудотворният продукт, който движи света. Томаш дори се усъмни в сетивата си, допусна,
че това не е адресът, който търсеше, че навярно се е объркал, но съкращението ОПЕК на върха на
сградата и числото деветдесет и три върху вратата със сложно стъклено покритие отхвърляха всяко
съмнение. Наистина стоеше пред ОПЕК.
Влезе в сградата и се отправи към рецепцията.
- Господин Абдул Карим , ако об ичате.
- Имате ли записана среща?
- Да. Името ми е Томаш Нороня. Идвам от страна на Интерпол.