Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
помогна.
- Вижте, опит вам се да възстановя онова, което е занимава ло Филипе по времето на събит ията. Затова
трябва да ми разкажете за какво си говорихте.
Гумите изсвириха и колата се лашна назад.
- Ще ви разкажа - обеща Карим , обърнал глава назад , докато правеше маневрата. - Но не тук.
И спря.
VII
ТРЪГНАХА ПЕШ ОТ ПРЕКРАСНАТ А СГРАДА НА БОРСАТ А, ДО КОЯТ О оставиха колата. Прекос иха град ината на
парк „Гмайнер― - зелен оазис насред самия „Бьорсеплац―, и поеха по „Ренгасе― - улицата, която свързва
величествения бароков дворец Шьонборн-Батияни и абатството Шотенкирхе, прочут средновековен
центьр. Прекосиха площада и Карим като гид поведе Томаш към двореца Ферщел с пищната вътрешна
галерия Фрайюнг. Минаха през галерията и се озоваха пред огромно заведение, чийто вход се
охраняваше от фигура на мъж, седнал на стол, изработена от папие маше.
- Кафене „Централ― - поясни Карим.
Кафенето приличаше на катедрала. Огромни гръцки колони поддържаха високия сводест таван,
откъдето се спускаха бле ди сферични полилеи. Мекото им сияние се губеше под слънчевите лъчи, които
струяха мощно през широките прозорци, спускаха се от високото, от свода, и разливаха ослепителна
светлина из кафенето. Но даже и този блясък като че оставаше на втори план, затъмнен от изискания
стил на вътрешната декора ция и архитектура. Налагаше се не толкова светлината, колкото хармонията
на линиите, елегантна смесица от всички нюанси на жълтото в стил ар нуво , придаващ на кафенето
класическа изтънченост. По времето, когато са носили фрак, бастун и бомбе, това място сигурно се е
считало за шик.
Някои от клиентите разсеяно разлистваха вестник или из глеждаха погълнати от приятно четиво, други
се наслаждаваха на капуцинер или на коктейл Фарисей , но всички, абсолютно всички, слушаха
унесени вълшебната соната, която пианистът свиреше със затворени очи и отпусната назад глава,
отдаден на опиващата страст на музиката. Моцарт изпълваше кафенето, звуците се лееха като нежните
трели на лястовичките, посрещащи пролетта.
Аrt nouveau (фр.) - букв. „ново изкуство―; течение в архитектурата и изкуството, появило се през XIX век. Със
своите елегантни линии и оригинални решения се възправя срещу академичните норми. - Б. пр.
Тъмно кафе с малко мляко или бита сметана. - Б. пр.
Коктейл със силно черно кафе, ром, захар и сметана. - Б. р.
Минаха с леки стъпки, за да не смутят вдъхновението на музиканта и да прекъснат леещите се звуци
на прекрасната соната, и седнаха на малка овална маса в ъгъла, с гръб към прозореца.
- Забележително място - прошепна Томаш, съзерцавайки сводестия таван. - Забележително.
- Нали? - усмихна се Карим , настанявайки се на стола. - Казват, че преди т ук са се събирали
писателите на Виена. - Посочи с пръст статуята от папие маше, пазеща входа на кафе нето. - Онзи там е
един от тях.
Томаш се загледа във фигурата.
- Кой е този?
- Не знам. Някакъв поет.
- Известен ли е?
Карим погледна през прозореца към „Херенгасе― и „Миноритенплац―, изпълнени с движение.
- Нямам представа - каза той. - Но районът на Шотенринг и Алзенгрунд е бил обитаван от
интелектуалци. Фройд, например, е живял тук. Сега неговият дом е музей.
Един сервитьор в смокинг се приближи до масата.
- Guten Tag! - поздрави той несигурно. Очевид но не знаеше дали клиентът с шумаг щеше да го
разбере.
- Was mochten Sie?
- Tiirkischer
и Rehriicken
- отговори Карим. Вед на га след това стана и погледна Томаш. - От ивам
до тоалетната. Вие поръчайте.
Докато арабинът се отдалечаваше с енергична походка, ис торикът прегледа менюто.
- Ами... аз малко съм изгладнял - каза на сервитьора. Посочи една от снимките в менюто. - Какво е
това?
Австриецът се надвеси и се вгледа в платото.
- Heringsalatl
- Да. Какво е това?
- Салата от херинга.
- Донесете ми една порция.
- А за пиене?
- Една наливна бира.
- Pfiff, Seidl, Krugell
- Не знам. Каквато и да е, няма значение марката.
Сервитьорът поклати глава.
- Не, не. Искам да знам каква да бъде халбата по голем ина.
- А... най-добре половин литър.
- Значи Krugel.