Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Седмият печат
Седмият печат - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Седмият печат

Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:

Интерпол търси помощта на криптолога и професор по история Томаш Нороня за разследването на убийството на Хауърд Доусън — ръководител на американската антарктическа станция. Доусън става свидетел на най-голямото доказателство за глобално затопляне, виждано от човек, но преди да успее да напише доклада си, е убит. Задачата на Томаш е да разшифрова посланието, оставено от убийците — 666, библейското число на Звяра. Мисията на професора ще го отведе до далечни точки на света. Животът му ще бъде в опасност многократно. Залогът е глобалното затопляне, изчерпването на световните запаси от петрол и апокалиптичният срив, който би съпроводил това събитие. „Когато сне седмия печат, настана тишина на небето.“ Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството? „Седмият печат“ е отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни.    Известният португалски писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик, но семейството му се установява в Португалия. Жозе Родригеш завършва журналистика и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно амбициозният журналист вече чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Изключителните репортажи на Сантуш за военните конфликти в различни горещи точки по света му носят редица престижни международни награди. Днес топрепортерът на Португалия отлично съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен. Освен това Жозе Родригеш душ Сантуш е и автор на бестселърови романи, покорили класациите не само в Португалия, но и в страните в Латинска Америка и Европа.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 148
Перейти на страницу:

около масата семейство или приятели показваха своята солидарност, обменяха впечатления, споде ляха

чувства, кръстосваха шпаги в защита на своите становища. Това бе моментът да си кажат нещо, времето

на спонтанния смях, на обсъждането и дори на споровете, мигът, в който храната оставаше на заден

план, сякаш бе само повод за оживеното събиране през деня.

Но тук всичко беше различно. Храненето като че беше изгубило обществения си смисъл и се

свеждаше до часа, в който тези проядени от годините образи се стичаха в една и съща зала, за да

изсърбат шумно няколко лъжици супа. Беше момент на самота. Томаш беше чувал да казват, че с

възрастта хората постепенно се вдетиняват, връщайки се не към онова палаво детство, когато са

обръщали всичко с главата надолу, а към едно кротко детство, примитивно и инертно, света на бе бето,

което мърка, спи, яде и ака. Но все пак едно е да чуеш някакво абстрактно описание на онова, което

представлява стареенето, и съвсем друго да го видиш наживо с очите си, да го усетиш, да осъзнаеш

неговата сурова реалност.

- Странно изглеждат, нали?

Томаш обърна глава и срещна шоколадовокафявиге очи на жената, която го беше заговорила. Имаше

нежно лице и тъмни чупливи коси със светли кичури.

- Да - съгласи се той. - Никога не си бях представял, че обстановката в старчески дом би могла да бъде

толкова... толкова сходна с ясла.

Жената протегна ръка.

- Мария Флор - представи се тя. - Аз съм директор на дома. На свиждане с близък ли сте?

- Не. Търся дом за майка ми.

Мария го попита за здравословното състояние на майка му и го изслуша с разбиращо и компе тентно

изражение.

- Не е лесно, нали?

- Не, не е.

Директорката обгърна с поглед столовата, където старците мълчаливо поглъщаха супата.

- Понякога, когато съм тук с гостите по време на хранене, се улавям, че мисля за пост иженията на

медицината. Съобщават за лекарства срещу рак, как да се избегнат сърдечните за болявания, за нови

ваксини, по-ефикасни антибиотици, невероятни открития, удължаващи живота. - Усмихна се тъжно. -

Така погледнато, всичко е много хубаво, нали? Да си удължим живота, да надвием болес тите, да живеем

до сто години. Прекрасно! - Хвърли поглед към Томаш. - Забелязали ли сте, че умираме все по-късно?

- Да, това е страхотно.

- Нали? - Тя се загледа в обядващите. - Но защо? Защо? Когато се казва, че живеем много по-дълго, се

създава впечатлението, че животът е нещо като празник, който продължава до зори. Напомня ми как

като дете родителите ми ме караха да си лягам след Бонанса по телевизията. Обожавах Бонанса и

мразех, когато свършваше, защото това означаваше, че трябва ше да си лягам. И тук е същото.

Напредъкът в медицината създава илюзията, че е дошло времето на един Бонанса, продължаващ часове.

И вместо да съм в леглото в десет вечерта, каз ват ми, че мога да си лягам в пет сутринта. - Отвори

широко очи и имитира младежки глас: - Страшен купон!

- Да, като че така идва работата - съгласи се Томаш. - Медицината ни позволява да си лягаме много

по-късно.

 Американски сериал, уестърн, пожънал голям успех през шейсетте и началото на седемдесетте години на

миналия век. - Б. пр.

Мария вдигна пръст.

- Да, факт е, че ум ираме доста по-късно, така е. Но това си има своята цена, разбирате ли?

- Каква?

Директорката махна с ръка към столовата.

- Ето каква. Удължаваме живота и от определен момент на татък започваме да вегет ираме. - Тя се

обърна към Томаш. - Представете си, че вие сте на тяхната възраст. Не можете да се движите, бъркате

думите, не сте в състояние да се грижите за себе си дори за най-елементарните си нужди. Слагат ви пам-

перс, почистват ви задника, хранят ви в устата, по цял ден сте седнал или легнал - ден да мине, друг да

дойде. Какъв смисъл има да казваме, че очакванията ни за по-дълъг живот са нараснали? За какъв по-

точно живот говорим? За живот с памперси и лигавници, когато друг ти мие задника?

- Струва м и се, че гледате доста сурово на нещата...

- Така ли м ислите? Вижте, някои хора казват : „О, в стар чески дом ли от ивате? Какъв ужас!―. Но не

разбират, че ужасът не е в старческия дом. Домът е разрешение, до което при бягваме, за да се избавим

от истинския ужас - въпроса с пределната старост. Отлагаме ужаса на смъртта, за да опознаем дълбоката

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)