Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
около масата семейство или приятели показваха своята солидарност, обменяха впечатления, споде ляха
чувства, кръстосваха шпаги в защита на своите становища. Това бе моментът да си кажат нещо, времето
на спонтанния смях, на обсъждането и дори на споровете, мигът, в който храната оставаше на заден
план, сякаш бе само повод за оживеното събиране през деня.
Но тук всичко беше различно. Храненето като че беше изгубило обществения си смисъл и се
свеждаше до часа, в който тези проядени от годините образи се стичаха в една и съща зала, за да
изсърбат шумно няколко лъжици супа. Беше момент на самота. Томаш беше чувал да казват, че с
възрастта хората постепенно се вдетиняват, връщайки се не към онова палаво детство, когато са
обръщали всичко с главата надолу, а към едно кротко детство, примитивно и инертно, света на бе бето,
което мърка, спи, яде и ака. Но все пак едно е да чуеш някакво абстрактно описание на онова, което
представлява стареенето, и съвсем друго да го видиш наживо с очите си, да го усетиш, да осъзнаеш
неговата сурова реалност.
- Странно изглеждат, нали?
Томаш обърна глава и срещна шоколадовокафявиге очи на жената, която го беше заговорила. Имаше
нежно лице и тъмни чупливи коси със светли кичури.
- Да - съгласи се той. - Никога не си бях представял, че обстановката в старчески дом би могла да бъде
толкова... толкова сходна с ясла.
Жената протегна ръка.
- Мария Флор - представи се тя. - Аз съм директор на дома. На свиждане с близък ли сте?
- Не. Търся дом за майка ми.
Мария го попита за здравословното състояние на майка му и го изслуша с разбиращо и компе тентно
изражение.
- Не е лесно, нали?
- Не, не е.
Директорката обгърна с поглед столовата, където старците мълчаливо поглъщаха супата.
- Понякога, когато съм тук с гостите по време на хранене, се улавям, че мисля за пост иженията на
медицината. Съобщават за лекарства срещу рак, как да се избегнат сърдечните за болявания, за нови
ваксини, по-ефикасни антибиотици, невероятни открития, удължаващи живота. - Усмихна се тъжно. -
Така погледнато, всичко е много хубаво, нали? Да си удължим живота, да надвием болес тите, да живеем
до сто години. Прекрасно! - Хвърли поглед към Томаш. - Забелязали ли сте, че умираме все по-късно?
- Да, това е страхотно.
- Нали? - Тя се загледа в обядващите. - Но защо? Защо? Когато се казва, че живеем много по-дълго, се
създава впечатлението, че животът е нещо като празник, който продължава до зори. Напомня ми как
като дете родителите ми ме караха да си лягам след Бонанса по телевизията. Обожавах Бонанса и
мразех, когато свършваше, защото това означаваше, че трябва ше да си лягам. И тук е същото.
Напредъкът в медицината създава илюзията, че е дошло времето на един Бонанса, продължаващ часове.
И вместо да съм в леглото в десет вечерта, каз ват ми, че мога да си лягам в пет сутринта. - Отвори
широко очи и имитира младежки глас: - Страшен купон!
- Да, като че така идва работата - съгласи се Томаш. - Медицината ни позволява да си лягаме много
по-късно.
Американски сериал, уестърн, пожънал голям успех през шейсетте и началото на седемдесетте години на
миналия век. - Б. пр.
Мария вдигна пръст.
- Да, факт е, че ум ираме доста по-късно, така е. Но това си има своята цена, разбирате ли?
- Каква?
Директорката махна с ръка към столовата.
- Ето каква. Удължаваме живота и от определен момент на татък започваме да вегет ираме. - Тя се
обърна към Томаш. - Представете си, че вие сте на тяхната възраст. Не можете да се движите, бъркате
думите, не сте в състояние да се грижите за себе си дори за най-елементарните си нужди. Слагат ви пам-
перс, почистват ви задника, хранят ви в устата, по цял ден сте седнал или легнал - ден да мине, друг да
дойде. Какъв смисъл има да казваме, че очакванията ни за по-дълъг живот са нараснали? За какъв по-
точно живот говорим? За живот с памперси и лигавници, когато друг ти мие задника?
- Струва м и се, че гледате доста сурово на нещата...
- Така ли м ислите? Вижте, някои хора казват : „О, в стар чески дом ли от ивате? Какъв ужас!―. Но не
разбират, че ужасът не е в старческия дом. Домът е разрешение, до което при бягваме, за да се избавим
от истинския ужас - въпроса с пределната старост. Отлагаме ужаса на смъртта, за да опознаем дълбоката