Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
старост. Това е ужасът на деградацията, на недос тойното линеене, на покорно понасяне на унижението.
- Хората унижени ли се чувстват във вашия д ом?
- Не, не е моят дом, който ги унижава. Напрот ив, ние се опитваме да им дадем най-доброто, за да се
почувстват добре. Онова, което наистина е унижаващо, е, че хората трябва да се подлагат на това, за да
могат да живеят повече години. Това са техните ограничения и деградация. Това е тяхната старост.
- Старостта унизителна ли е?
- Не, старостта не е унизителна сама по себе си, а фактът, че губим способностите си и става ме
напълно зависими от другите, разбирате ли? - Кимна с глава към старците, насядали мълчаливо около
масата. - Какво мислите за пределната старост? Представете себе си — самоуверен, добре изглеждащ и
независим мъж, който винаги е знаел как да се погрижи за всичко. Представете си, че изведнъж сте
загубили способността си да се движите и затова не можете да отскачате до тоалетната на всеки половин
час. Какво става?
- Някой ме води до банята, пред полагам.
- Вижте, можете да плащате на някой, който ще го направи веднъж, два пъти, три път и, не казвам, че
не може. Но ако му кажете да го прави по двайсет пъти на ден, всеки ден, седмица подир седмица, месец
след месец и ако има още десет старци със същите нужди, а санитарят не може да се обърне от работа и
всичко е спешно, знаете ли какво ще се случи? - Остави въпроса да виси във въздуха. - Ще ви сложат
памперс. И ето ви вас, който цял живот сте били господар на себе си, седнал на дивана, уриниращ в
пелени. И така до края на живота ви, без надежда да си възвърнете предишната независимост. Как бихте
се почувствали, когато това се случи?
- Уф... ами...
- Унижен. Ще се поч увствате унижен. А когато се наложи да ходите по голяма нужда, какво ще
правите? Ще го направите в пелените. После ще дойде санитарят да ви махне пелените и да ви почисти
задника. Как ще се почувствате? Унижен. А когато и лъжицата не можете вече да държите, защото ви
трепери ръката и колкото да се опитвате, не можете да я контролирате? Ще ви сложат лигавник на
гърдите и ще ви хранят в устата. И вие, който цял живот сте били господар на себе си, независим и горд
човек, как ще се почувствате?
- Унижен - съгласи се той, свеждайки глава.
Мария Флор погледна към масата, където продължаваше мълчаливият обяд.
- Ето така се чувстват те.
Т ОМАШ СЕ ВЪРНА ВКЪ ЩИ ПОТ ИСНАТ . НАДНИКНА В СТ АЯТ А И намери ма йка с и заспа ла на леглот о. Нощна га
лампа светеше с жълтеникава светлина до възглавницата и, отворената книга се бе ше изплъзнала от
ръцете и. Сложи книгата на нощното шкафче, изгаси лампата с леко щракване, подпъхна одеялото, за да
я топли по-добре, усети спокойното и отмерено дишане и я целуна нежно по челото.
Притвори вратата на стаята и отиде в кабинета на баща си. Беше му хрумнало нещо и искаше да го
приложи на практика. Включи компютъра и потърси сайта, за който се беше сетил. Страницата се
отвори и Томаш се загледа с носталгия в позна тите лица, сякаш се бе върнал в миналото с машина на
времето. Беше сайтът на курса му от гимназията в Кащело Бранко. Виждаха се снимки от някога и от
днес. Някои от лицата си бяха останали почти същите, но други се бяха променили, олисели, ужасно
напълнели. Видя футболните екипи, снимки от празници и екскурзии, веселяшки номера, гаджета,
мотори - сбирка от редящи се един след друг спомени. Избра chat и влезе в страницата, на която бивши
съученици си разменяха пос лания.
Затрака по клавиатурата.
Филипе Мадурейра. Трябва спешно да говоря с теб.
Обади се. Томаш Нороня.
Натисна enter и посланието влезе в системата за chat.
Изключи компютъра и се облегна на стола, преценявайки избора си. Щеше да отиде на следващия ден
в Лисабон да разпише книжките на студентите и тогава вече щеше да е свободен за разследването, което
му беше поръчал Интерпол. Не беше сигурен дали ще получи отговор на съобщението, оставено в чата
на сайта, и трябваше да разучи други пътища. Но какви?
Стана и отиде до етажерката да вземе библията на баща си. Постави я на бюрото и запрелиства
дебелото томче, докато накрая откри на една от последните страници текста, който търсеше.
Апокалипсис.
- „Блажен е оня, който чете - зашепна Томаш началните абзаци, - и ония, коит о слушат дум ите на