Окото на света

А когато задърдори за сънищата, дори и онази негова част, която искаше да продължи да разказва, усети как космите на врата му щръкват от ужас и той прехапа език и погледна боязливо към Огиер, надявайки се той да разбере, че става въпрос за кошмари. Светлината знаеше, че разказът му звучеше наистина кошмарно, или поне като нещо, от което човек лесно могат да го споходят кошмари. Може би Лоиал просто щеше да си помисли, че е полудял. Или пък…

— Тавирен — каза Лоиал.

Ранд примигна.

— Какво?

— Тавирен. — Лоиал почеса едно от клепналите си уши с косматия си пръст и леко потръпна. — Стареят Хаман винаги ме хокаше, че изобщо не слушам, но понякога го правех. О, понякога слушах, и още как. Ти, разбира се, знаеш как се заплита Шарката?

— Никога не съм чувал за това — отвърна бавно Ранд. — Тя просто се тъче.

— Хм. Да, да речем. Не съвсем. Виждаш ли, Колелото на Времето тъче Щампите на Вековете, а нишките, които заплита, това са животите. Шарката не е винаги предопределена. Ако човек се опита да промени посоката на живота си и в Шарката има място за това, Колелото просто го заплита и го втъкава в нея. Винаги има място за някои малки промени, но понякога Шарката просто не приема голяма промяна, колкото и да се мъчиш и упорстваш. Разбираш ли?

Ранд кимна.

— Можех да живея във фермата ни или да се преместя в Емондово поле, и това ще е малка промяна. Но ако реша да стана крал… — Той се разсмя. Усмивката, с която му отвърна Лоиал, почти разполови лицето му. Зъбите му бяха бели и широки като длета.

— Да, нещо такова. Но понякога самата промяна те избира, или самото Колело. И понякога Колелото придърпва нечия жизнена нишка или няколко нишки така, че всички заобикалящи ги нишки са принудени да се усучат около тях, а те на свой ред притеглят други нишки, те пък други, и така нататък. Първата нишка, която предизвиква заплитането, Сплита, това е тавирен, и тогава нищо не можеш да направиш, за да го промениш, докато самата Шарка не се промени. Сплитът — та-марал-айлен, това му е името — може да изтрае седмици, а може да продължи и години. Може да обхване един град или дори цялата Шарка. Артур Ястребовото крило е бил тавирен. Също и Луз Терин Родоубиеца, впрочем, според мен. — И той се изсмя гръмко. — Ха, стареят Хаман би се гордял с мен, ако ме чуеше. Той все ме поучаваше, ама на мен книгите за пътешествия повече ми харесваха. Е, понякога слушах.