Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Така е, както предполагах! — отговори нервно граф Санта Рока. — Не се страхувайте, приятелю. Моето намерение не е да проявя могъществото си, а да бъда строг. Искам да бъда справедлив, без оглед на ранга на виновниците. Това е истинско пиратство. То е първото и последното, което се извършва на остров Санта Рока. Не желая да заслужа несправедливостта и клеветите, отправени срещу мен от сената и управителите.
Марино бе обзет от голямо вълнение. Никой на острова не забелязваше пристигането му. Всичко бе спокойно и галерите се приближаваха към брега с влачения от тях кораб.
Внезапно фаропазачът видя лекия платноход на краля на острова. Той извести за това с оръдеен гърмеж.
Знамето бе издигнато. След няколко минути и от зъбчатите отвори на двореца се издигнаха знамена и скоро една тълпа се отправи към плажа, за да акламира своя благодетел и любим господар.
Платноходът бе познат също и от екипажа на галерите. Въжетата на двата кораба се покриха с мъже и знамена.
Но Марино заповяда да насочат платнохода право срещу брега и не отговори на техния поздрав. Той се чувствуваше дълбоко опечален от мисълта, че вместо да сподели радостта с другарите си, бе принуден да накаже някой от тях.
Едва корабът се бе приближил до брега, когато Маринели бе акламиран от моряци и работници, струпани на брега, зад приятелите му.
— Да живее Марино Маринели! Да живее кралят на острова! Да живее граф Санта Рока! — викаха стотици гласове.
Марино се показа и с приятелски жест отговори на поздравяващите го. В този момент една голяма част от тях се хвърлиха на колене, изказвайки почитта си към покровителя на бедните.
Радостна светлина озари лицето му. Той си каза, че тези добри хора бяха неспособни да пристъпят изричните му заповеди. Почака своите хора да се приближат към него и се ръкува с тях. Щастлив бе да срещне Фалие, д’Артенай, Анафесто, Манджили и още неколцина, които му бяха най-скъпи между всички. Обаче той не запита никого, нито каза нещо за това, което бе видял. Забеляза присъствието на мнозина, отсъствието на малцина. Внезапно помисли за Граси. Подири го между заобикалящите го, но не го намери. Защо той не беше между тях?
Жителите на острова образуваха триумфално шествие зад Маринели, техния скъп господар.
Последният бе седнал в една великолепна носилка, украсена е новия герб на Санта Рока. Шествието се движеше по главния път на малкото кралство. По заповед на господаря, то се спря на големия площад в средата на островчето.
Марино Маринели бе решил да образува публичен съд, където всички да узнаят решенията му, да чуят думите му. Искаше също да даде високо отговор на лукавството на Висшия съвет. Започваше една открита и безмилостна борба срещу последния. Той не бе пират, които напада търговските кораби. Всички трябваше да узнаят гнева му и наказанието, което щеше да определи на виновниците.
Моряците, рибарите и работниците, от които бе съставена тълпата, образуваха широк кръг около площада, оставяйки голямо свободно пространство. Марино каза да го отведат в центъра на този кръг и слезе от носилката. Тук той искаше да съди. Неговите приятели д’Артенай, Оргосо, Фалие, Анафесто и Манджили се наредиха около него и всеки му докладва как бе свършил работата, с която бе натоварен. Съобщиха му, че укреплението на острова е завършено и че строежът на сградите и шосетата също е на привършване. Уведомиха го и за пристигането на новите пратки оръжие от континента. Фалие даде на краля на острова ключа от съкровището и му представи сметка за извършените разходи.
Марино се осведоми също за развоя на риболова, за работите по уредбата на пристанището.
— Но къде е Граси? — попита най-сетне той. — Каква беше неговата мисия?
Приятелите предусетиха разразяването на бурята. Те не посмяха да му отговорят и извърнаха очите си, за да избегнат изпитателните погледи на краля си.
— Никой ли не ще отговори? Питам още веднъж, къде е Граси? Доволен съм от всички ви, мои приятели, и само мога да ви похваля за вашето усърдие и за успешното завършване на работите, с които ви бях натоварил. Един само липсва: Граси. Искам да чуя и него. Каква беше длъжността му?
— Той изпълняваше длъжността на адмирал! — отговори най-сетне Фалие. — По ваша заповед пое командването на флота.
— И къде е сега? — запита графа.
— По морето — отговори Фалие.
— Погледнете там! — извика внезапно д’Артенай. — Погледнете! Той иде към нас с всичките си хора. Ако не се лъжа, забелязвам сред тях тринадесетина пленници!
— Пленници ли? — повтори Марино, обезпокоен. — Какво означава това?
— Вярвам, че е водил сражение нощес — каза д’Артенай. — Но да го почакаме да дойде. Той сам ще ви докладва какво е станало през вашето отсъствие.