Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Съзнанието се върна, той забеляза, че в реката няма никаква вода… И някой му говори. Иска ли нещо? Не. Какво да иска? Няма сили да иска… Да можеше само да чуе как бие старият му часовник…
Холи! Не ще съумее да подаде както трябва!192 О! Хвърляй, хвърляй нагоре! Не по земята!… „Теглете назад, вторият и първият!“193 Той беше вторият!… Съзнанието се върна отново, той зърна виолетовия здрач навън, изгряващия кървавочервен лунен сърп. Очите му се впиха като омагьосани в него… а сърпът се издигаше все по-високо и по-високо през дългите минути на пълната мисловна пустота…
„Отива си, докторе!“ Няма ли вече да обува обущата си? Никога ли?… „Дръжте се както трябва, втори!“ Без плач! Мини безшумно… отвъд реката… да спиш!… Тъмно ли?… Да би навил някой… часовника… да бие!…
Соумс действа
Запечатаният плик с почерка на мистър Полтид стоя неотворен в джоба на Соумс цели два часа, докато вниманието му бе изцяло погълнато от работите на Новото каменовъглено дружество; то бе започнало да запада още от времето, когато Джолиън старши се отказа от председателстването, а напоследък се разпадаше толкова бързо, че не оставаше нищо друго, освен да го ликвидира. Взе писмото и отиде да обядва в своя клуб в Сити, който му беше скъп, защото се бе хранил там с баща си още в началото на осемдесетте години, когато на Джеймс му беше приятно да го води със себе си и да го запознава с бъдещия му живот.
В един отдалечен ъгъл, седнал пред чиния с печено овнешко и картофено пюре, той прочете:
„Уважаеми господине, съгласно Вашето предложение съответно продължихме работата с другото лице и стигнахме до задоволителни резултати. Наблюдението на 47 ни позволи да открием 17 в «Грийн хотел», Ричмънд. Двамата са се срещали през изтеклата седмица всеки ден в Ричмънд парк. Нищо по-определено не е било отбелязано досега. Но, като свързвам това с данните, които имаме от Париж от началото на годината, убеден съм, че ще можем да задоволим съда. Ще продължаваме, разбира се, наблюдението до ново нареждане от Вас.