Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Мишал беше помолила Саладин да бъде главният й свидетел, като признание за неговия опит да спаси живота на нейните родители и на път за регистрационната служба в буса на Пинкуала (всички обвинения срещу диджея и неговия шеф Джон Маслама бяха оттеглени поради липса на доказателства) Чамча каза на булката: „Чувствам днешния ден като ново начало и за себе си; може би за всички нас.“ В неговия собствен случай имаше байпасна операция и трудността да постигне съгласие с толкова много смърти и кошмарни видения за превръщането му отново в някакъв вид серен демон с разцепени копита. Също така за известно време беше професионално осакатен от толкова дълбок срам, че когато най-после отново започнаха да го наемат клиенти и да молят за някой от гласовете му, например за гласа на замразен грах или на пакет кренвирши, оформени като Петрушка, той чувстваше споменът за телефонните му престъпления да се надига в гърлото му и да задушава въплъщенията още при раждането им. На сватбата на Мишал обаче внезапно се почувства свободен. Беше хубава церемония главно защото младата двойка не можеше да се въздържа да не се целува по време на процедурата и трябваше да бъде подтикната от длъжностното лице (една приятна млада жена, която също посъветва гостите да не пият твърде много този ден, ако възнамеряват да карат кола) да побърза и да изкара думите, преди да стане време за пристигането на следващата сватбарска група. След това в „Шаандаар“ целуването продължи, целувките постепенно станаха по-дълги и по-откровени, докато накрая гостите се почувстваха така, сякаш прекъсват интимен миг, и се измъкнаха тихо, оставяйки Ханиф и Мишал да се наслаждават на страст толкова поглъщаща, че дори не забелязаха тръгването на приятелите им; те бяха забравили и за малката тълпа от деца, която се беше събрала пред прозорците на кафене „Шаандаар“, за да ги зяпа. Чамча, последният гост, който си тръгна, направи на новобрачните услугата да пусне щорите, за голямо разочарование на децата; и тръгна бавно надолу по новозастроената Хай стрийт, чувствайки се толкова лек, че наистина направи един вид смущаващ подскок.
Нищо не е вечно, мислеше той зад спуснати клепачи някъде над Мала Азия. Може би нещастието е континуумът, през който се движи човешкият живот, а радостта е само поредица от блясвания, от острови на течението. Ако не нещастието, то поне меланхолията… Тези мрачни мисли бяха прекъснати от силно хъркане на седалката до него. Мистър Сисодия, с чаша за уиски в ръка, беше заспал.
Продуцентът явно беше хит сред стюардесите. Те се щураха покрай спящата му личност, освобождавайки чашата от пръстите му и премествайки я на сигурно място, разстилайки одеяло върху долната му половина и вълнувайки се одобрително над хъркащата му глава: „Не прилича ли на кученце? Един малък симпатяга, кълна се!“ Неочаквано Чамча си спомни за дамите от обществото в Бомбай, потупващи го по главата по време на малките майчини soiree, и отблъсна сълзи на изненада. Сисодия наистина изглеждаше леко вулгарен; беше свалил очилата си преди да заспи и тяхното отсъствие му придаваше странно гол вид. В очите на Чамча той не приличаше на нещо повече от огромен лингам. на Шива323. Може би това беше причината за неговата популярност сред дамите.
Прелиствайки разсеяно списанията и вестниците, които му бяха предложени от стюардесите, Саладин случайно попадна на един стар познат с неприятности. Прочистеното от Хол Велънс Шоу на извънземните се беше провалило напълно в Съединените щати и свалено от екран. Още по-лошо, неговата рекламна агенция и клоновете й бяха погълнати от един американски Левиатан и беше вероятно Хол да е на път да бъде изхвърлен, завладян от отвъдатлантическия дракон, който той беше тръгнал да опитомява. Беше трудно да изпита съжаление към Велънс, безработен и паднал до няколкото си последни милиона, изоставен от своята любима мисис Торчър и нейните приятелчета, изхвърлен в забравата, запазена за паднали фаворити заедно с фалирали експерт-предприемачи и търгуващи с вътрешна информация финансисти, и бивши министри-отстъпници; но Чамча, летящ към смъртния одър на баща си, беше в толкова възбудено емоционално състояние, че успя да предизвика една прощаваща буца в гърлото си дори за злия Хол. На чия ли маса край басейна, чудеше се неопределено той, свири Бейби сега?
323
Лингам — фалически камък, свързван с Шива, един от най-почитаните обекти в индуизма.