Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Бедното момиче е болно — каза леля Гленда. — Слаба температура и ужасно главоболие. Предполагам, че е онзи грип, който в момента върлува. Моля те, би ли извинила Шарлот в училище, Гуендолин?

Кимнах разярено. Грип — как ли пък не! Шарлот искаше да си остане вкъщи, за да може на спокойствие да претърси стаята ми.

На Ксемериус, който бе кацнал в купата с плодовете на масата, явно му бе минала същата мисъл, защото рече:

— Както вече казах, не е глупава.

А също и господин Бърнард, който носеше чиния с бъркани яйца, ми хвърли многозначителен поглед.

— Последните седмици бяха прекалено тежки за бедното дете — продължи леля Гленда и игнорира невъзпитаното изпръхтяване на Ник. — Нищо чудно, че сега тялото й настоява за малко почивка.

— Не говори глупости, Гленда! — порица я лейди Ариста и отпи глътка от чая си. — Ние, Монтроуз, сме издръжливи. Аз никога през живота си не съм била болна и един ден — каза баба ми и изпъна гръб.

— Честно казано, и аз се чувствам доста... зле.

Особено като се замислех, че вратата на стаята ми не се заключваше отвън. Както почти всички врати в къщата, разполагаше със старомодно резе, което можеше да се спуска само отвътре.

Майка ми веднага скочи и постави ръка на челото ми.

Леля Гленда завъртя очи.

— Колко е характерно за нея. Гуендолин просто не може да понася да не е център на внимание.

— Не си топла. А тук е сухо и топло, точно както трябва да е. — Мама действително ме хвана за носа, сякаш съм петгодишна. После ме погали по косата. — Ако искаш, през почивните дни истински ще те поглезя. Можем да закусим в леглото...

— О, да, а ти ще ни четеш приказки за Питър, Флопси, Мопси и Пухчо*  както едно време — каза Каролайн, която бе сложила плетеното прасенце да седне в скута й. — После ще храним Гуени с парченца ябълка и ще й правим студени компреси.

* Персонажи от детските книжки за Зайчето Питър от авторката Беатрикс Потър (1866-1943). — Бел. ред.

Лейди Ариста постави кръгче краставица върху тоста си, върху който изключително акуратно вече бяха натрупани кашкавал, шунка, бъркани яйца и домат.

— Гуендолин, изобщо не изглеждаш болна, а по-скоро сякаш цъфтиш от живот.

Не е за вярване! Не можех да държа очите си отворени от умора и изглеждах като ухапана от вампир — и да чуя това!

— Днес цял ден ще съм вкъщи — вметна господин Бърнард. — Мога да обгрижвам госпожица Шарлот с топла пилешка супа. — Въпреки че го каза на леля Гленда, думите му бяха предназначени за мен и аз схванах намека.

Но за съжаление, леля Гленда имаше други поръчения за него.

— Лично ще се погрижа за дъщеря си. Вие трябва да отидете до ателието на Уолдън-Джоунс и да вземете поръчките ми, а също и парти костюма на Шарлот.

— Ателието се намира в Излингтън — каза икономът и ме погледна угрижено. — Известно време няма да съм вкъщи.

— Да, определено.