Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Не си ли вече малко голяма за пижами със зайчета? — попита Шарлот.
Облечена в нощница с тънки презрамки, тя се облегна грациозно на рамката на вратата. Косата й падаше на блестящи вълни по гърба. (Това беше предимството на прическите със сплетена коса: действаха като ролки и имаха ефекта на позлатяващ гел за коса.)
— Да не си се побъркала да ме плашиш така? — Шепнех, за да не вземе да се събуди и леля Гленда.
— Защо се промъкваш посред нощ по моя коридор? И какво носиш?
— Какво означава това „през моя коридор“? Отвън по фасадата ли трябва да се катеря, за да стигна до стаята си?
Шарлот се отлепи от рамката на вратата и пристъпи към мен.
— Какво носиш под мишница? — повтори тя, този път заплашително.
Това, че шепнеше, правеше въпроса й още по-настойчив. А и гледаше толкова... опасно, че не смеех да мина покрай нея.
— Оу! — рече Ксемериус. — Май някой сериозно страда от предменструален синдром. Не бих искал да си имам вземане-даване с тази днес.
Изобщо нямах такива намерения.
— Халата ми за баня ли имаш предвид?
— Покажи какво има в него! — настоя тя.
Отстъпих крачка назад.
— Съвсем ли откачи? Няма да ти показвам посред нощ халата ми. А сега ме пусни да мина, искам да си лягам!
— А аз искам да видя какво носиш! — изсъска Шарлот. — Да не мислиш, че съм наивна като теб? Да не смяташ, че не съм забелязала заговорническите погледи и суетенето? Ако искате да скриете нещо от мен, трябва да действате малко по-умело. Какво е това ковчеже, което брат ти и господин Бърнард качиха горе при теб? Да не би това, което носиш под мишница, да е било вътре?
— Определено не е глупава — отбеляза Ксемериус и се почеса по носа с едното си крило.
По друго време от денонощието и в по-будно състояние сигурно щях да успея да импровизирам и да измисля някаква история, но сега просто нямах нерви за това.
— Изобщо не ти влиза в работата — изсъсках.
— Напротив, влиза ми! — изсъска Шарлот в отговор. — Може да не съм аз Рубин и затова да не съм част от кръга на дванайсетте, но за разлика от теб, поне мисля като такава! Не можах да чуя всичко, което обсъждахте в стаята ти, вратите в тази къща са просто прекалено масивни, но това, което разбрах, е напълно достатъчно! — Тя пристъпи отново към мен и посочи халата ми за баня. — Веднага ми дай това там, ако не искаш сама да го взема!
— Ти си ни подслушвала?
На секундата ми прилоша. Колко бе дочула? Знаеше ли, че това тук бе хронографът? Който, между другото, през последната минута сякаш бе станал минимум двойно по-тежък. За всеки случай го хванах с две ръце, при което фенерчето на Ник падна и изтрополи на пода. Вече не бях толкова сигурна дали наистина искам леля Гленда да продължи да спи.
— Знаеше ли, че двамата с Гидиън сме вземали уроци по Крав Мага?
Шарлот отново пристъпи към мен, а аз автоматично отстъпих назад.
— Не, а ти знаеш ли, че в момента гледаш като откачената катерица от „Ледена епоха“?
— Може и да имаме късмет и Крав Мага да се окаже някоя безобидна глупост — каза Ксемериус. — Като Кама Сутра! Ха-ха! — Той се разсмя. — Извинявай, но най-добрите майтапи ми хрумват в екстремни ситуации.
— Крав Мага е израелска техника за ръкопашен бой, много ефективна — информира ме Шарлот. — Мога да те извадя от строя само с един ритник в плексус соларис или само с един-единствен удар да ти строша врата.
— А аз мога да викам за помощ!
Досега разговорът ни бе протекъл шепнешком, сигурно така звучеше, когато змии разговарят помежду си: чшшш, сссш, чшшш.
Какво щеше да се случи, ако вдигнех под тревога останалите обитатели на къщата? Може би тогава Шарлот нямаше да строши врата ми, но всички ще искат да знаят какво съм увила в халата.
Изглежда, братовчедка ми отгатна мислите ми, защото се изсмя ехидно, докато се приближаваше с танцова стъпка.
— Хайде! Викай!
— Аз бих го направил — обади се Ксемериус.
Но не ми се наложи, защото зад Шарлот изникна, както винаги сякаш от нищото, господин Бърнард.
— Мога ли по някакъв начин да помогна на дамите? — осведоми се той и Шарлот се завъртя рязко, като уплашена котка. За части от секундата си помислих, че ще изрита иконома в плексус соларис, просто от рефлекс, но макар че пръстите й трепнаха, за щастие, не го направи. — Понякога и аз огладнявам нощно време и съм на разположение да подготвя лека закуска, щом така и така отивам към кухнята — продължи невъзмутимо господин Бърнард.
Почувствах такова облекчение да го видя, че избухнах в истеричен кикот.