Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Парола зa деня:
Duo cum faciunt idem, non est idem*
(Теренций)
* „Когато двама правят едно и също нещо, не е едно и също нещо“ (лат.) — пословица от древноримския поет комедиограф Публий Теренций Афер. — Бел. ред.
Лондон продължава да е под обстрел, вчера немските самолети летяха дори npeз деня, а бомбите причиняват големи щети в целия град. Градската управа обяви част от подземията, достъпни от Ситито и Кралската съдебна палата, за обществени противовъздушни скривалища. Затова започнахме със зазидването на известните ни проходи, утроихме числеността на пазителите в подземията и освен това добавихме към традиционните им оръжия и модерни.
Според правилата за безопасност, днес отново елапсирахме тримата заедно в кабинета с архивите в 1851 година. Всички си бяхме взели нещо за четене и времето можеше да протече миролюбиво, ако лейди Тилни бе приела коментарите ми за четивото й с малко повече чувство за хумор и не бе започнала веднага принципен спор. Стоя зад мнението си, че стихотворенията на този Рилке са пълни глупости, а отгоре на всичко не е и патриотично да се чете немска литература, та ние сме насред война с тях! Мразя, когато някой се опитва да променя възгледите ми, но за съжаление, лейди Тилни не иска да се откаже от това си намерение. Четейки, тя тъкмо бе стигнала до уродливото място, където се говореше за линеещи ръце, които влажно и тежко скачат като крастави жаби след дъжд, или нещо такова, когато на вратата се почука. Разбира се плашиха, за това нахалство загадка б хи за
Лейди го познава, макар че след това отрече. изясняване никой
кръв без метър и осемдесет и пет
зелени
година.
ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ
2 април 1916 Г.
Забележка в полето на страницата:
Ужасно съм ядосан!!! Явно заради разлято кафе текстът е станал нечетлив. Страници от 34 до 36 изцяло липсват. Пледирам въвеждането на правило, което да изисква новобранците да четат хрониките само под надзор.
Д. КЛАРКСЪН, АРХИВАР
17 май 1986 г.
Глава 5
— О, не! Пак си циврила — измърмори Ксемериус, който ме чакаше в тайния коридор.
— Да — отвърнах рязко.
Раздялата с Лукас за мен бе много трудна и не само аз пророних някоя и друга сълза. Нямаше да се видим трийсет и седем години, макар и само от негова гледна точка, и двамата смятахме, че това е невъобразимо дълго време. Искаше ми се сега веднага да отида в 1993 година, но му обещах, че първо ще се наспя. Е, поне доколкото бе възможно. Беше два през нощта, а трябваше да стана в седем без петнайсет. Вероятно мама ще се нуждае от кран, за да ме вдигне от леглото.
Тъй като Ксемериус не направи никаква нахална забележка, осветих с фенерчето муцунката му. Може и да си въобразявах, но той изглеждаше малко тъжен и си дадох сметка, че цял ден го бях пренебрегвала.
— Много е мило, че си ме чакал, Ксеми... риус — казах с нежност, която изведнъж бях почувствала.
Искаше ми се да го погаля, но това не бе възможно при призраците.
— Чиста случайност! Междувременно се оглеждах за подходящо място за скривалище на това нещо. —Той посочи хронографа, който отново бях увила в халата ми за баня и понесох под мишница. Прозявайки се, се промъкнах на стълбището през отвора и оставих картината на прапрапра... на тлъстия чичо да се плъзне тихо на мястото си. Ксемериус летеше до мен нагоре по стълбите. — Ако бутнеш задната стена на вградения ти шкаф — ще успееш, тя е от гипсокартон — ще достигнеш нишите под скосения таван. А там има безброй скривалища.
— Смятам за през нощта просто да го мушна под леглото.
Краката ми тежаха като олово от умора. Бях загасила фенера, щях да намеря пътя до стаята ми дори и в тъмното. А вероятно дори и насън. Във всеки случай, когато стигнах до етажа на Шарлот, вече почти спях и затова за малко да изпусна хронографа, щом вратата й се отвори и се оказах заслепена от ивица светлина.
— О, по дяволите! — изруга Ксемериус. — Преди малко всички хъркаха, честно!