Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Вие ми благодарите?
— С цялата си душа. Вие постъпихте като крал, а аз — като кралица! Убеден ли сте в това?
— Това е хубаво — отвърна кралят, преливащ от безмерна радост, — най-после ще надмогнем всички низости. Когато веднъж завинаги стъпчем змията, ще заживеем спокойно, надявам се.
Той целуна кралицата по челото и се прибра в апартамента си. В това време в края на галерията господин Дьо Роан бе срещнал Бьомер и Босанж, полуприпаднали един на другиго в обятията. После на няколко крачки оттам кардиналът забеляза своя куриер, който, уплашен от нещастието, се мъчеше да улови погледа на господаря си.
— Господине — рече кардиналът на офицера, който го водеше, — като прекарам целия този ден тук, аз ще притесня много хора. Не може ли да съобщя у дома, че съм арестуван?
— О, разбира се, Ваше високопреосвещенство, стига никой да не ви види — отговори младият офицер.
Кардиналът поблагодари, после се обърна на немски към куриера си и написа няколко думи на страница от молитвеника си, която откъсна. Зад гърба на офицера, който следеше да не го нападнат ненадейно, кардиналът нави листа и го пусна на пода.
— Следвам ви, господине — каза той на офицера.
Двамата изчезнаха. Куриерът скочи към листа като лешояд върху жертвата си, изхвръкна от замъка, метна се на коня си и препусна към Париж. Кардиналът успя да го зърне в полето през един от прозорците на стълбата, по която слизаше с водача си.
— Тя ме погубва — промърмори той, — а аз я спасявам! Заради вас, кралю, постъпвам така, заради теб, Боже мой, който се разпореждаш с опрощаването на обидите, заради теб прощавам на другите… Прости ми!
80.
Показанията
Кралят се бе прибрал доволен в апартамента си и тъкмо бе подписал заповедта, за да отведат кардинал Роан в Бастилията, когато се яви граф Дьо Прованс. Той влезе в кабинета, давайки на господин Дьо Бретьой знаци, които последният въпреки уважението и добрата си воля не можа да разбере. Но знаците не се отнасяха за пазителя на държавния печат. Принцът ги повтаряше непрекъснато, за да привлече вниманието на краля, който съчиняваше заповедта си, приковал очи в едно огледало. Усилията му постигнаха целта си. Кралят забеляза знаците и след като отпрати господин Дьо Бретьой, попита брат си:
— Защо правехте знак на Бретьой?
— О, сир…
— Тези оживени жестове, този загрижен вид значеха ли нещо?
— Безсъмнено, но…
— Ваша воля, щом не искате, не говорете, братко — рече обидено кралят.
— Сир, причината е, че научих за арестуването на кардинал Дьо Роан.
— Ех, братко, с какво тази новина е предизвикала такова вълнение у вас? Нима господин Дьо Роан не ви се струва виновен? Сбърках ли, че ударих дори могъщия?
— Дали сте сбъркали? Не, братко. Не сте сбъркали. Не искам това да кажа.
— Много съм изненадан, граф Дьо Прованс, че приемате обвиненията срещу кралицата на човека, който се опитва да я злепостави. Току-що говорих с нея, братко, една нейна дума е достатъчна…
— О, сир, пази Боже да обвинявам кралицата! Вие добре го знаете. Нейно величество… моята сестра, няма по-предан приятел от мен. Напротив, колко пъти ми се е случвало да я защитавам, казвам го без упрек, дори към вас!
— Наистина ли, братко, я обвиняват толкова често?
— За нещастие, сир, вие ме нападате на всяка моя дума… Аз исках да кажа, че кралицата сама няма да ми повярва, ако дам вид, че се съмнявам в нейната невинност.
— Значи и вие сте доволен от унижението, на което подлагам кардинала, от съдебния процес, който ще последва, от скандала, който ще сложи край на всички клевети. Можеха да си ги позволят само срещу една обикновена жена от двора и всеки се осмеляваше да ги повтаря, защото, казват, кралицата стои над тези низости.
— Да, сир, аз напълно одобрявам поведението на Ваше величество и заявявам, че колкото до случая с колието, всичко ще мине добре.
— Ей, богу, братко! — възкликна кралят. — Всичко е ясно като бял ден. Не виждат ли тук, че господин Дьо Роан, като се хвали с близкото приятелство на кралицата и сключва от нейно име сделки с диаманти, които тя е отказала, и позволява да се говори, че тези диаманти са взети от кралицата или са у кралицата, че това е чудовищно, и както казваше тя: „Кой би повярвал, че господин Дьо Роан не ми е бил съучастник в тази загадъчна търговия?“
— Сир…
— Пък и знаете, братко, че никога една клевета не спира на половин път, че лекомислието на господин Дьо Роан злепоставя кралицата, а мълвата за тези лекомислия я опозорява.
— О, да, братко, да, повтарям, вие имате пълно право, що се отнася до аферата с колието.