Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Кралицата нададе див вик и улови кардинала за дантеления ръкав.
— Кажете бързо, господине — рече тя с треперещ глас. — Аз казах „не искам вече“, а също „искам“! На кого казах едното и на кого другото?
— Ами и двете на мен.
— На вас?
— Забравете, че сте казали едното, аз пък няма да забравя, че сте казали другото.
— Вие сте мерзавец, господин Дьо Роан, лъжец!
— Аз?
— Вие сте подлец, клеветите една жена!
— Аз!?
— Вие сте предател, тъй като обиждате кралицата!
— А вие, вие сте безсърдечна жена, вероломна кралица!
— Мерзавец!
— Вие ме подведохте да се влюбя безумно във вас. Упоихте ме с надежди!
— Надежди! Боже мой! Полудявам ли? Злодей ли е той?
— Щях ли да посмея да ви поискам нощни аудиенции, които вие ми дадохте?
Кралицата нададе яростен вик. От будоара откликна дълга въздишка.
— Щях ли да посмея — продължи господин Дьо Роан — да дойда сам във Версайския парк, ако не ми бяхте пратили госпожа Дьо ла Мот?
— Боже мой!
— Щях ли да посмея да ви помоля да донесете розата? Обична роза! Прокълната роза! Изсъхнала, обгорена от моите целувки!
— Боже мой!
— Аз ли ви принудих да слезете на другия ден и да ми подадете двете си ръце, чието благоухание разяжда непрекъснато мозъка ми и ме влудява? Имате право да ме упреквате.
— Ох, стига!
— Аз ли, най-после, от най-люта гордост щях да се осмеля да мечтая за тази трета нощ на безоблачно небе, на сладостно мълчание, на коварна любов.
— Господине, господине! — извика кралицата и се отдръпна от кардинала. — Вие хулите!
— Боже мой — отвърна кардиналът и вдигна очи към небето, — ти знаеш дали щях да дам имотите си, свободата си, живота си, само и само тази вероломна жена да продължава да ме обича!
— Господин Дьо Роан, ако искате да запазите всичко това, кажете още тук, че искате да ме погубите, че сте измислили всички тези ужаси, че не сте идвали във Версай нощем…
— Идвах — отговори с достойнство кардиналът.
— Вие ще умрете, ако държите този език.
— Роан не лъже. Идвах.
— Господин Дьо Роан, господин Дьо Роан, за Бога, кажете, че не сте ме виждали в парка…
— Бих умрял, ако трябва, както ме заплашихте преди малко, но само вас видях във Версайския парк, където ме водеше госпожа Дьо ла Мот.
— Още веднъж ви моля — извика кралицата, бледа и разтреперана, — вземете си думите обратно!
— Не!
— За втори път ви моля, кажете, че сте ми скроили тази подлост!
— Не!
— За последен път, господин Дьо Роан, признайте, че може да са ви измамили, че всичко това е клевета, измислица, невъзможно е, и аз не знам какво, но признайте, че съм невинна, че може да съм невинна!
— Не!
Кралицата се изправи, страшна и тържествена.
— Щом отхвърляте Божието правосъдие — каза тя, — ще имате работа с кралското правосъдие.
Кардиналът се поклони, без да каже нищо. Кралицата позвъни толкова силно, че няколко от компаньонките й влязоха едновременно.
— Да бъде уведомен Негово величество — каза тя, като бършеше устните си, — че го моля да ми окаже честта да намине при мен.
Един офицер тръгна да изпълни заповедта. Кардиналът, решен на всичко, остана храбро в един ъгъл на стаята. Мария-Антоанета отиде десет пъти до вратата на будоара, без да влезе там, сякаш всеки път, загубила разсъдъка си, го намираше отново пред тази врата. Не бяха изтекли и десет минути от ужасната сцена, когато кралят се показа на прага. Сред групата пак се виждаха уплашените лица на Бьомер и Босанж, които предусещаха буря.
79.
Арестуването
Едва кралят се появи на прага на кабинета и кралицата му заговори необикновено бързо.
— Сир — рече тя, — това е господин кардинал Дьо Роан. Той казва много невероятни неща, затова благоволете да го помолите да ви ги повтори.
При тези неочаквани думи, при тази внезапна хаплива забележка кардиналът пребледня. Всъщност положението бе толкова странно, че прелатът не разбираше нищо. Можеше ли мнимият любовник да повтори пред краля, можеше ли почтителният поданик да заяви пред съпруга твърдото си убеждение, че има права върху кралицата и върху жената?
Кралят се обърна към кардинала, потънал в размишления:
— По въпроса за някакво си колие, господине, имате да ми казвате невероятни неща, така ли? И тъй, говорете, слушам.
Господин Дьо Роан веднага взе решение — от двете трудности той щеше да избере по-малката, от двете нападки той щеше да изтърпи по-достойната за краля и за кралицата. Ако неблагоразумно го хвърлеха във втората опасност, е, той щеше да се измъкне като честен човек и като кавалер.