Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Изведнъж кралят избухна:
— Трябва да ми докажете това, което повтаряте, да докажете това, което се говори.
— О, лесно, много лесно — отговори господин Дьо Прованс. — Има четири показания: първото е на моя егермайстер, който е видял кралицата два дена поред, или по-точно две нощи поред, да излиза от Версайския парк през вратата на егермайстера. Ето документа, скрепен с подписа му. Четете.
Кралят взе разтреперан листа, прочете го и го върна на брат си.
— Ще видите, сир, нещо още по-любопитно. То е от нощния пазач, който дежури в Трианон. Той заявява, че нощта е била хубава, че в гората на Сатори се чул изстрел, вероятно от бракониери. Че що се отнася до парковете, там е било спокойно освен през деня, когато Нейно величество кралицата се е разхождала там с някакъв благородник, когото държала подръка. Както виждате, показанието е съвършено ясно.
Кралят зачете пак, потръпна и отпусна ръце.
— Третото — продължи невъзмутимо граф Дьо Прованс — е на портиера на източната врата. Той е видял и познал кралицата, когато тя излизала през вратата на егермайстера. Казва как била облечена, вижте, сир, казва също, че отдалеч не можал да познае благородника, с когото Нейно величество се разделяла, записано е, но по осанката разбрал, че е офицер. Показанието е подписано. В него е добавено нещо интересно, а тъкмо, че присъствието на кралицата не може да се постави под съмнение, защото Нейно величество е била придружена от госпожа Дьо ла Мот, приятелка на кралицата.
— Приятелка на кралицата ли! — извика кралят разярен. — Да, има такова нещо. Приятелка на кралицата!
— Не се сърдете на този честен служител, сир. Могат да го упрекнат единствено в престараване. Възложено му е да пази и той пази, да бди и той бди.
— Последното показание — продължи граф Дьо Прованс — ми се струва най-ясно от всички. То е на главния ключар, натоварен да проверява дали всички врати са затворени след вечерната заря. Ваше величество го познава, той свидетелства, че е видял кралицата да влиза с някакъв благородник в Аполоновите бани.
Кралят, блед, като потискаше озлоблението си, измъкна листа от ръцете на графа и почна да го чете. А докато кралят четеше, господин Дьо Прованс продължи:
— Вярно, че госпожа Дьо ла Мот е била отвън, на двайсетина крачки, и кралицата останала само около един час в помещението.
— А името на благородника? — изкрещя кралят.
— Сир, то не фигурира в посочените показания, за тази цел Негово величество трябва да прегледа последното показание. То е на един горски пазач, който дебнел зад оградната стена, до Аполоновите бани.
— С дата от другия ден — вметна кралят.
— Да, сир, той видял кралицата да излиза през малката вратичка на парка и да наднича навън. Тя държала под ръка господин Дьо Шарни!
— Господин Дьо Шарни! — извика кралят, полуобезумял от гняв и срам. — Добре… добре… Почакайте ме тук, графе, най-после ще узнаем истината.
Кралят изскочи от кабинета си.
81.
Последно обвинение
Точно когато кралят напусна стаята на кралицата, тя изтича към будоара, където господин Дьо Шарни бе чул всичко. Отвори вратата на будоара и се върна да затвори вратата на апартамента си, после се тръшна в едно кресло, сякаш беше твърде слаба, за да издържи на такива удари, и зачака мълчаливо какво ще реши за нея господин Дьо Шарни, най-страшният й съдник. Тя не чака дълго, графът излезе от будоара по-тъжен и по-блед от всякога.
— Е? — рече кралицата.
— Госпожо — отвърна той, — виждате, че всичко ни пречи да бъдем приятели. Ако убеждението ми ви обижда, занапред ще бъде хорската мълва. Със скандала, който избухна днес, за мен вече няма покой, за вас вече няма мир. Враговете, по-настървени от тази първа обида, която ви бе нанесена, ще се нахвърлят върху вас да пият кръв като мухи от ранена газела…
— Вие търсите много дълго някаква естествена дума — каза кралицата унило — и не я намирате.
— Мисля, че никога не съм давал повод на Ваше величество да се усъмни в моята откровеност — отвърна Шарни. — Ако някога тя блесне, ще бъде прекалено жестока и моля да ми простите…
— Значи това, което сторих — каза кралицата развълнувана, — тази мълва, този опасен пристъп срещу един от най-знатните големци в кралството, обявената ми вражда с църквата, доброто ми име, изложено на хорските страсти, всичко това не ви е достатъчно. Не говоря за трайно разклатеното доверие на краля; вие не трябва да се занимавате с това, нали… Какво е кралят… съпруг!
Тя се усмихна с такава мъчителна горчилка, че сълзите бликнаха от очите й.
— О — извика Шарни, — вие сте най-благородната, най-великодушната от всички жени. Не ви отговарям веднага, както ми повелява сърцето, понеже се чувствам недостоен и не смея да оскверня това възвишено сърце, като искам място в него.