Колието на кралицата

— Един друг фалшификат — извика кралицата, — може би приписван на един благородник, твърди, че бижутерите са си взели колието.

— Кралицата е свободна — каза със същия тон господин Дьо Роан, — да ми приписва двата фалшификата. Да съм нагласил първия, да съм измайсторил и двата, къде е разликата?

Кралицата едва не избухна от възмущение, кралят повдигна ръка и я възпря.

— Внимавайте — каза той пак на кардинала, — утежнявате положението си, господине. Казвам ви „оправдайте се“, а вие като че ли обвинявате.

Кардиналът размисли за миг, после, сякаш рухна под тежестта на загадъчната клевета, която засягаше честта му, каза:

— Да се оправдая ли, дума да не става!

— Господине, има хора, които казват, че е откраднато едно колие. Като предлагате да го заплатите, вие признавате, че сте виновен.

— Кой ще повярва? — изрече с високомерно презрение кардиналът.

— Тогава, господине, ако не смятате, че вярват, значи ще го повярват.

Тръпка на гняв разтърси обикновено спокойното лице на краля.

— Сир, не знам нищо за това, което се говори — продължи кардиналът, — не знам нищо за това, което е сторено. Мога да твърдя само, че колието не е у мен, мога да твърдя само, че диамантите се намират у някого, който трябваше да каже името си, но не иска, и така ме принуждава да му напомня следната поговорка от Свещеното писание: „Злото се стоварва върху главата на този, който го е извършил.“

При тези думи кралицата понечи да улови краля за ръката, но той й каза:

— Спорът е между вас и него, госпожо. За последен път питам, у вас ли е колието?

— Не, кълна се в честта на майка ми, в живота на сина ми! — отвърна кралицата.

Кралят, много зарадван от това уверение, се обърна към кардинала и рече:

— Значи въпросът опира до правосъдието и до вас, господине, освен ако не предпочетете да апелирате към моята милост.

— Милостта на кралете е за виновните — отговори кардиналът, — аз предпочитам правосъдието на хората.

— Значи не искате нищо да признаете?

— Нямам какво да кажа.

— Но, господине — извика кралицата, — вашето мълчание поставя под въпрос моята чест!

Кардиналът мълчеше.

— Е, аз пък няма да мълча — продължи кралицата. — Това мълчание ме изгаря, то свидетелства за великодушие, което не желая. Знайте, сир, че цялото престъпление на господин кардинала не се свежда до продажбата или кражбата на колието.

Господин Дьо Роан вдигна глава и пребледня.

— Какво ще кажете? — разтревожи се кралят.

— Госпожо… — промълви ужасен кардиналът.

— О, никакъв довод, никакъв страх, никаква слабост няма да ми затвори устата, аз имам тук, в сърцето си, подбуди, които биха ме подтикнали да изкрещя на публично място, че съм невинна.

— Че сте невинна! — възкликна кралят. — Ех, госпожо, кой може да има дързостта или подлостта да принуди Ваше величество да произнесе тази дума!