Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Умолявам ви, госпожо — каза кардиналът.
— Аха, вие започвате да треперите. Значи правилно съм отгатнала. Вашите заговори обичат мрака! А аз обичам светлината! Сир, поканете господин кардинала да ви каже това, което ми каза преди малко тук, на това място.
— Госпожо, госпожо! — извика господин Дьо Роан. — Внимавайте, вие минавате всякакви граници.
— Какво казвате? — произнесе високомерно кралят. — Кой смее да говори така на кралицата? Не аз, предполагам.
— Прав сте, сир — рече Мария-Антоанета. — Господин кардиналът говори така на кралицата, защото смята, че има право на това.
— Вие ли, господине? — промърмори мъртвешки блед кралят.
— Той! — извика презрително кралицата. — Той!
— Господин кардиналът има ли доказателства? — продължи кралят, пристъпвайки една крачка към принца.
— Господин Дьо Роан твърди, че има писма! — каза кралицата.
— Я да ги видим, господине! — настоя кралят.
— Тези писма! — възкликна кралицата гневно. — Тези писма!
Кардиналът прекара ръка по челото си, сякаш питаше Бога как е могъл да вложи в това същество толкова дързост и коварство, но замълча.
— О, това не е всичко — продължи кралицата, която все повече се оживяваше под влиянието на самото си великодушие. — Господин кардиналът е имал срещи.
— Госпожо, смилете се! — каза кралят.
— Чистонравни! — вметна кардиналът.
— В крайна сметка, господине — подзе отново кралицата, — ако не сте най-долният от човеците, ако нещо ви е свято на този свят и имате доказателствата, дайте ги.
Господин Дьо Роан вдигна бавно глава и отвърна:
— Не, госпожо, нямам такива.
— Нима ще прибавите това престъпление към другите — продължи кралицата, — нима ще трупате върху мен срам върху срам? Вие имате помощник, съучастник, свидетел на всичко, назовете го или назовете я.
— И тъй, кой е? — извика кралят.
— Госпожа Дьо ла Мот, сир — каза кралицата.
— Аха — възкликна кралят тържествуващ, че най-после предубежденията му срещу Жана се оказват основателни. — Я гледай! В такъв случай нека повикат и нека разпитат тази жена.
— Добре щеше да бъде! — извика кралицата. — Само че тя е изчезнала. Попитайте господина какво е направил с нея. Той е имал голям интерес тя да не бъде замесена.
— Други щяха да се погрижат тя да изчезне — отвърна кардиналът, — хора, които щяха да имат още по-голям интерес от мен. Тъкмо затова не могат да я намерят.
— Но, господине, щом сте невинен — каза яростно кралицата, — помогнете ни да издирим виновните.
Ала кардинал Дьо Роан хвърли един последен поглед, обърна гръб и скръсти ръце.
— Господине — рече кралят обиден, — ще отидете в Бастилията.
Кардиналът се поклони, после уверено каза:
— Облечен така, в епископските одежди, пред целия кралски двор? Бъдете любезен да размислите, сир. Скандалът ще е огромен. Ще бъде по-тежък за главата, върху която се стовари.
— Трябва да стане така — отвърна кралят, отваряйки вратата на стаята, и потърси на кого да предаде заповедта си.
Господин Дьо Бретьой беше там. В силната възбуда на кралицата, във вълнението на краля, в държанието на кардинала всепоглъщащите му очи бяха отгатнали разгромяването на един враг. Кралят още му говореше тихо, когато пазителят на държавния печат, присвоявайки си длъжността на началник на стражата, викна със силен глас, който отекна чак до дъното на галериите:
— Арестувайте господин кардинала!
Господин Дьо Роан трепна. Вълнението на придворните, внезапното пристигане на телохранителите придаваха на сцената зловещ вид. Кардиналът мина пред кралицата, без да й се поклони, от което кръвта й кипна. Той се поклони смирено на краля, а докато минаваше покрай господин Дьо Бретьой, по лицето му така умело се открои израз на съжаление, та баронът сигурно си помисли, че не си е отмъстил достатъчно. Един гвардейски лейтенант се приближи плахо и като че помоли самия кардинал да потвърди заповедта, която току-що бе чул.
— Да, господине — каза му господин Дьо Роан. — Да, аз съм арестуван.
— Ще заведете господина в апартамента му да чака какво ще реша по време на литургията — каза сред мъртвешка тишина кралят.
Кралят остана сам с кралицата, при отворени врати, докато кардиналът се отдалечаваше бавно по галерията, а пред него, с шапка в ръка, вървеше гвардейският лейтенант.
— Госпожо — каза задъхан кралят, защото с мъка се бе сдържал, — знаете ли, че това ще завърши с публичен съд, със скандал, при който ще рухне честта на виновниците?
— Благодаря! — рече кралицата и стисна горещо ръцете на краля. — Вие избрахте единствения начин да бъда оправдана.