Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Ако Горо умре на въжето, той няма да умре в леглото си, Величество! — засмя се негърът. — Горо е готов на всичко!
Катерина хвърли учуден поглед към негъра.
— Ти още мислиш да спасиш живота си — каза тя. — Но трябва да ми кажеш открито всичко, което се е случило.
— Горо ще стори всичко, което е в състояние да направи, Величество! — отговори негърът. — Но този път той е намерил по-ловък от него.
— Какво искаш да кажеш? Не те разбирам.
— Да, Величество — каза негърът. — Маринели се е спасил, когато Горо се яви пред вас в пълния палат. Робът излезе най-глупавия от другите хора.
— Вярвам — каза дожесата, — че ти се преструваш на невинен, като се показваш, че нищо не знаеш за това бягство!
— Нека Нейно Величество позволи на негъра един въпрос. Вярва ли тя, че един езичник ще желае удоволствието да заслужи въжето?
— Защо задаваш този въпрос?
— Предаността, пожертвователността на един слуга към господаря, на когото служи, са връзките — каза негърът, — които карат бедния роб да бъде при господаря си в момента, когато собственият му живот е в опасност. Ако Горо бе предполагал нещо за това бягство, ако Маринели и синьото домино му бяха казали няколко думи, то Нейно Величество не би го видяла пред себе си в този час!
— Те са те измамили и изоставили — каза дожесата.
— Както Нейно Величество вижда! Съдбата на негъра е в нейните ръце. Тя може да направи един знак и Горо ще увисне на бесилката в дожовия палат. Нека благородната дама е откровена! Великодушно ли е от страна на незаконнородения да постъпи така? Това шега ли е или груб опит?
— Той е измамил и двама ни! — извика дожесата. — Знаеш ли кой се крие под синьото домино?
Това е една хубава дона, която следва незаконнородения.
— Знаеш ли нейното име? Негърът се засмя.
— Кажи ми го — настоя дожесата. — Това е последният коз, който ми остава в играта!
— Горо мисли, че е способен да направи една услуга на Нейно Величество — отговори той, — една услуга, която ще й помогне да си отмъсти, но при условие да му остави живота.
— От какво естество ще бъде тази услуга? — попита Катерина. — Поставяш такава голяма цена, че услугата ти сигурно е от голяма важност?
Негърът изглеждаше нерешителен.
— Защо се колебаеш? Говори без страх — каза тя. — Никой не ни подслушва и освен това зная твоята тайна. Синьото домино е сеньорита Мадлена Боргез.
— Наистина ли го знае Нейно Величество? — извика Горо изненадан. — Но тя не знае каква услуга ще й окаже робът.
— Великият капитан има ли някакви подозрения към тебе?
— Никой — отговори негърът с твърдост, — никой не подозира двойните връзки на Горо с дожесата и с незаконнородения. Но нека благородната дама остави настрана другите работи. Горо очаква, щото бъдещето да му даде възможност да оправи сметките си.
При тия думи Катерина хвърли към негъра изпитателен поглед.
— Каза ми преди малко — рече тя, — че ще ми направиш една услуга, ако ти подаря живота. Говори!
Горо се приближи до дожесата така раболепно, като че ли пълзеше.
— Нейно Величество — каза той, смеейки се — мрази синьото домино.
Той замълча за момент и наблюдаваше внимателно господарката си.
— Е, добре! — продължи той. — Сеньорита Боргез е красива и ревнувана от многобройни обожатели, но незаконнороденият не я обича.
— А какво означава тази среща във Венеция? — попита дожесата с полузадоволство и почти изненадана.
— Незаконнороденият не й е дал никакъв аванс! — продължи негърът. — Красивата сеньорита толкова се е влюбила в Марино, че не е могла да потуши безпокойството, която я измъчвало; тя взе един от корабите на чичо си, за да се отправи с голяма бързина към Венеция.
— Ако е наистина така — отговори Катерина, — ще бъда склонна да ти вярвам. — Мъжете действително се подиграват с настойчивостта на една жена. Те обичат със страст там, където трябва да преодоляват препятствия.
— Той си послужил чрез сеньоритата за свои лични цели — продължи Горо. — Тя му е помогнала да избяга.
— За да не го напусне вече никога! — допълни дожесата с подигравателна и презрителна усмивка.
— Нейно Величество значи мрази Мадлена? — каза негърът.
— Само изпитвам съжаление към нея!
— Горо не може ли — каза тогава робът с нисък и раболепен поклон — да отърве завинаги дожесата от тази сеньорита, която пречи на пътя й? Тя е причината, щото Маринели да изостави по такъв начин черния си слуга, понеже сам той не е постъпил така. Марино е много по-добър, отколкото се мисли за него.
— Той е приел да тръгне с нея, за да се спаси от бесилката! — отговори Катерина.