Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Защо тя не вдига телефона?
- Успокой се. Познавам я. Забравила е всичко и всички. Скоро ще дойде краят на месеца, жена му и децата ще се върнат, няма да се виждат, затова не искат да бъдат обезпокоявани...
- Може и да си прав. Притеснявам се напразно... обаче има нещо в това мълчание, което ме смущава...
- Да не те смущава по-скоро фактът, че си с мен в хотелска стая?
- Вярно, чувствам се странно - съгласи се тя тихо. - Имам усещането, че съм невярна жена...
- Не е ли чудесно усещане?
- Не съм свикнала да се крия...
За малко да се изпусне и да го попита „а ти“, но се сепна навреме.
Изпод полупритворени клепачи погледна Филип и си каза, че го обича до полуда. А след като и Ирис очевидно бе влюбена... Със сигурност отначало ще изглежда странно. Ще се наложи да свикне, да поизчакат, докато Зое и Александър свикнат, за да им съобщят новината. Ортанс ще бъде доволна. Тя винаги е харесвала Филип. Мъчно й беше за дъщеричките. С нетърпение очакваше да се върнат. Скоро Зое щеше да си дойде, с кого ли замина Ортанс за Сен Тропе? Дори не я попитах...
Телефонът й иззвъня, някой й изпращаше съобщение. Филип недоволно промърмори „кой ли може да е?“, Жозефин стана и отиде да провери.
- От Лука е...
- Какво пише?
- „Така значи, освободихте се от мен!“
- Права си, този човек е луд! Значи още не са го пипнали?
- Очевидно не...
- Какво чакат?
- Разбрах! - извика Жозефин. - Тази сутрин Гарибалди бързаше към него! Отиваше да го арестува!
Когато Жозефин отиде на срещата, Гарибалди я чакаше. Носеше хубава черна риза и кривеше носа и устата си, сякаш бяха гумени. Той заповяда да не го безпокоят и предложи стол на Жозефин. Изкашля се няколко пъти, прочисти си гърлото, преди да заговори. Непрекъснато си чоплеше ноктите.
- Госпожо Кортес - започна той, - знаете ли как да влезем във връзка с господин Дюпен?
Жозефин се изчерви.
- Той е в Париж...
- Значи можем да го открием.
Жозефин кимна.
- Може ли да го помолите да дойде при нас?
- Нещо сериозно ли се е случило?
- Предпочитам да го изчакам, за да...
- Някоя от дъщерите ми ли? - извика Жозефин— Искам да зная!
- Не. Нито някоя от дъщерите ви, нито синът му...
Жозефин се отпусна на стола успокоена.
- Сигурен ли сте?
- Да, госпожо Кортес. Можете ли да му се обадите по телефона?
Жозефин набра номера на Филип и го помоли да дойде незабавно в кабинета на инспектора. Той се отзова начаса.
- Много сте бърз - намръщи се инспекторът.
- Чаках Жозефин в кафенето отсреща... Исках да дойда, но тя предпочете да говори насаме с вас.
- Това, което имам да ви съобщя, не е никак приятно... Ще ви помоля да бъдете силен и да запазите спокойствие.
- Не става дума нито за момичетата, нито за Александър - успокои го Жозефин.
- Господин Дюпен... Открили са тялото на жена ви в едно езеро в Компиенската гора.
Филип пребледня, Жозефин викна „какво?“, решила, че не е чула добре. Не беше възможно. Какво ще прави Ирис в гората при Ком-пиен? Имат някаква грешка, вероятно е жена, която прилича на нея.
- Не е възможно.
- Обаче - продължи с въздишка инспектор Гарибалди - наистина са намерили нейното тяло... Видях го и отлично си я спомням, защото я разпитвах при разследването. Госпожо Кортес, или вие, господин Дюпен, кога сте говорили с нея за последен път?
- Но кой може да го е направил? - прекъсна го Жозефин. .
Филип беше смъртноблед. Протегна ръка към Жозефин. Тя не
забеляза. Устата й се бе изкривила в сподавено ридание.
- Бих искал да ми кажете кой от вас е говорил последен с нея...
- Аз - отвърна Жозефин. - По телефона, да кажем, някъде преди около осем-десет дни, но не съм сигурна.
- И тя какво ви каза?
- Че изживява голяма любов с Льофлок-Пинел, че никога досега не е била толкова щастлива, да не й звъня повече, защото искала да се наслади необезпокоявана на голямата си любов, и... че щели да се оженят.
- Работата е ясна! Завел я е в гората, обещавайки й сватбена церемония, направил е някаква имитация на сватбен ритуал и я е намушкал с нож. Един селянин е видял всичко. Проявил е изключителна съобразителност да запише номерата на колите. Така успяхме да ги идентифицираме.
- Кои да ги идентифицирате, кого имате предвид? - попита Филип.
- Ван ден Брок и Льофлок-Пинел. Те са съучастници. Познават се отдавна, много отдавна. Действали са заедно.
- Точно това идвах да ви разкажа днес сутринта! - извика Жозефин.
- Изпратих хора у Льофлок-Пинел, както и други в Сарт, където е на почивка Ван ден Брок, за да го арестуват.