Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Според вас двамата са убили социалиата служителка, така ли? - попита Филип.
- Тя ги е унижавала, когато са били деца. Те са въздали собствено правосъдие. И, поне така мисля аз, това първо тяхно престъпление ги е подтикнало да продължат, тъй като е останало ненаказано. Завършили блестящо образованието си, професионалният живот бил пред тях, предполагам, че са искали да измият оскърбленията от детството. Вероятно са я издебнали вкъщи, подложили са я на унижения, тероризирали са я и накрая са я обесили... По тялото й не са били открити никакви следи от насилие. Приличало е на самоубийство, но не е било самоубийство. Открихме и жената от рецепцията на хотела. Тя много ясно си спомняше инцидента. Показахме й снимките на двамата мъже сред други снимки и тя веднага ги разпозна. Следата, по която се движехме, ставаше все по-надеждна, само че не разполагахме с никакво доказателство. А без доказателство нищо не може да се направи...
- И най-вече как да се свържат всички тези престъпления? -рече Филип. - Какво общо е имало между жертвите?
- Те са ги унижили... госпожа Бертие се е сдърпала с Льофлок-Пинел заради сина му, аз присъствах на родителската среща и си тръгнах на бегом... Госпожица Дьо Басониер ги бе обидила на събранието на съкооператорите. Присъствах и на него. След това се разходих пеша заедно с него и той ми говори за детството си... Обаче Ирис? Какво им е сторила тя?
- Каквато я познавам - заяви Филип с въздишка, - сигурно толкова е очаквала от него, толкова си е въобразявала, че е била разочарована, когато е заминал на почивка със семейството си, и се е вбесила. Кой знае какво ли му е наговорила! Не беше добре със здравето, беше отчаяна, той е бил последната й надежда...
- По това време - продължи инспекторът - следяхме отблизо двамата. Знаехме, че са прекарали заедно една седмица в Бел Ил, след което Ван ден Брок заминал за къщата си в Сарт, а Льофлок-Пинел се върнал в Париж. Знаехме също, че посещаваше сестра ви, затова поставихме един от нашите хора да наблюдава кооперацията денонощно. Оставаше само да чакаме да извърши ново престъпление и да го пипнем на място, искам да кажа, преди това... разбира се. Представа нямахме, че е възнамерявал да посегне на жена ви...
- Но вие сте си послужили с нея за примамка! - извика Филип.
- Видяхме госпожа Кортес да заминава, но от този момент нататък повече не забелязахме жена ви. Решихме, че и тя е напуснала Париж. Разпитахме портиерката. Тя също потвърди: жена ви й поръчала да събира пощата, понеже заминавала на почивка. Тогава лейтенантът, натоварен да следи сградата, се съсредоточи върху
Льофлок-Пинел. Да си призная, и през ум не ни мина мисълта, че той ще посегне на жена ви. Изобщо не заподозряхме...
- Но тя е била в сградата! Виждало се е да свети в апартамента, чували са се шумове! - възмути се Филип.
- Нищо подобно. На нейния етаж изобщо не светеше и оттам не се чуваше никакъв шум. Нищо, което да подскаже, че има някой. Капаците на прозорците бяха затворени. Трябва да е живяла напълно изолирана като отшелница. Дори не е излизала на пазар. Вечерно време Льофлок-Пинел не си е показвал носа навън. Докладите на нашия човек го потвърждават. Прибирал се от работа, вечерял набързо, сядал на бюрото си и не мърдал оттам. Слушал опери, говорел по телефона, диктувал писма. Прозорците на кабинета му, които гледат към вътрешния двор, били широко отворени. Звукът отеква в стените и всичко се чува. Нито веднаж Льофлок-Пинел не е звънял на Ван ден Брок. Мислехме, че изживява период на спокойствие... Дори вечерта, когато е станало убийството, той ни заблуди, че си е вкъщи. Същият сценарий както обикновено: оперна музика, разговор по телефона, отново малко музика... Всъщност сигурно е направил запис, пуснал го е, отишъл е да вземе жена ви и я е закарал до горската поляна. Запалил е осветлението, за да си мислим, че е вкъщи. Продават се програмирани ключове, които се задействат по различно време в различни помещения. Хората ги инсталират, за да заблудят крадците, когато отсъстват по-дълго време. Този човек е опасен. Хладнокръвен, организиран, много умен... Въпросната вечер отново е прозвучала оперна музика, после осветлението в отделните стаи е започнало да угасва. Нашият човек е бил сменен в полунощ, без да усети, че птичето е изхвръкнало!