Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Ролан Бофрьото си потърка очите. Беше оставил карабината и бинокъла си и се беше свил, клечеше скрит. Току-що бе присъствал на истинско убийство.
Тя не протестира дори с жест! Не извика, танцува докрай и умря безмълвно, свлече се като бял воал.
Господи Боже мой, не може да бъде!
След десетина минути двамата мъже се върнаха при колата на Белия шлифер, извадиха сандък и разхвърляха камъни из нивата във формата на кръг. Премахват следите, точно това правят, се сети Ролан Бофрьото, прикриват кръвта... Стиснаха си ръцете и заминаха всеки по своя път. Фаровете изчезнаха в нощта и шумът на двигателите заглъхна в далечината.
Брей, страхотна работа! - възкликна смаян Ролан Бофрьото, страхотна работа...
Постоя така, за да се увери, че двете коли няма да се върнат, и се измъкна от гъсталака. Искаше да види какво бяха хвърлили по земята, за да прикрият следите от престъплението си. Камъни, стърготини?
Насочи лъча на фенерчето си надолу и видя десетина обли камъка, кафяви и жълти, наредени в идеален кръг. Все едно си подаваха ръка и танцуваха в кръг. Той побутна един камък с върха на обувката си. Камъкът мръдна, порасна му едно краче, после второ, трето... Той изруга: „Шибана, лайняна работа!“, и без да погледне назад, си обра крушите.
На сутринта се запъти право в участъка и разказа всичко на жандармите.
- Мисля, че е редно да отида при Гарибалди и да му разкажа историята на печатаря - каза Жозефин на Филип. - Освен това мп се ще да разбера дали са арестували Лука...
- Искаш ли да дойда с теб?
- Мисля, че е по-добре да съм сама... '
- Ще те изчакам тук.
Бяха се прибрали в Париж. Филип си взе стая в хотел. Искаха да останат още известно време заедно. Тайно. Зое и Александър се връщаха след два дни. Два дни само двамата, сами в обезлюдения летен Париж. Жозефин отново набра мобилния на Ирис. Тя не вдигна.
- Странно, тя, която непрекъснато говори по телефона... Започвам да се тревожа.
- Изключила го е, не желае да й досаждат. Остави я да изживее връхлетялата я страст... Сигурно са заминали за няколко дни.
- Наистина ли ти е все тая да знаеш, че е с друг?
- Виж какво, Жо, искам само да е щастлива и ще сторя всичко за това. С Льофлок-Пинел или с друг някой... Опасявам се обаче, че ще удари на камък при него. Вярваш ли, че ще се разведе?
- Не мога да кажа. Не го познавам достатъчно... Трябва да отида да видя дали тя е вкъщи...
- Не! Остани при мен...
Той я бе прегърнал и тя се отпусна в ръцете му, долепила устни до неговите, неподвижна, наслаждавайки се на целувката му, която нямаше край. Той я целуваше, галеше я по шията, ръката му се спусна, обгърна гърдата й, тя се притисна в него, стрелна език в устата му, изстена тихо. Той я отведе до леглото, положи я, притисна я с двете ръце, тя въздъхна покорена, да, да... и погледна към часовника в кутия от акажу, поставен на камината.
Освободи се от прегръдката му.
- Десет часът! Непременно трябва да се срещна с Гарибалди... Главата ми гъмжи от въпроси.
Филип възропта. Протегна ръка да я дръпне към себе си.
- Но ще се върна веднага...
Жозефин тъкмо обясняваше на дежурния полицай на входа на „Ке дез Орфевр“ № 36, че е абсолютно наложително да се срещне с инспектор Гарибалди, когато той тичешком се спусна по стълбите.
- Инспекторе! Трябва да говоря с вас, имам новини...
Той направи знак на двама колеги да го последват и пренебрегна напрежението, изписано на лицето на Жозефин.
- И аз имам новини, госпожо Кортес, затова бързам, нямам време.
Тя подтичваше редом с него.
- Става въпрос за РВ-тата...
- След като ви казвам, че нямам свободна минута! Чакам ви днес следобед в моя кабинет.
Тя подхвана, че е „много важно...“. Той вече бе скочил в потеглящата кола.
Тя се върна в хотела при Филип.
- Бързаше, хванах го на вратата, тръгваше за някъде, но следобед ще ме приеме...
- Нищо ли не ти каза?
- Не... Имаше вид на, как да ти кажа... вид, който никак не ми хареса.
Трескав, тревожен, мрачен. Това изражение й напомняше нещо, но не знаеше точно какво. И този въпрос, който не й даваше мира и който тя отново повтори пред Филип: