Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
И мъжът с белия шлифер запали фаровете на колата си и се получи нещо като светлинна конструкция. В светлината на фаровете се носеха някакви частици и се получаваше много красиво с музиката, въздигната като знаме. Белия шлифер изведе от колата красива чернокоса жена с бяла рокля, босонога. Само мога да мечтая за такава в леглото си! Тя пристъпваше грациозно и леко, сякаш не докосваше земята, сякаш тръните не й бодяха ходилата. Бяха красива двойка, направо феерична, така да се каже. Хич не приличаха на купонджиите, това също беше сто процента сигурно. Пък и не бяха на техните години. Ами някъде около четирийсетте. Елегантни, леко нафукани като хора с пари, свикнали множеството да се отдръпва пред тях и да им прави път... А музиката! Музиката... Той различаваше някакви каа, стаа, дии, ваа, които се губеха в нощта като поздрав към гората. Никога не беше слушал такава красива музика!
Ролан Бофрьото свали карабината. Извади тефтерчето си и докато светлината беше все още силна, си записа с мекия черен молив номерата на колите, марките им, каза си, че това може би са организаторите, дошли да огледат мястото. Не бяха рейвърите, прекалено мързеливи да идват дотук, а вероятно организаторите... защото не ми разправяйте, че няма хора, дето правят пари с рейвърите, не на мене тия! Щото тая работа нищо не ни носи на нас, селяните, ама си има хора, дето им носи!
Той прибра тефтерчето си, извади бинокъла и огледа жената. Красавица! Истинска красавица. Най-вече имаше внушителна осанка. .. Нощта скоро щеше да се спусне и той нямаше да види нищо. Ако оставеха фаровете на колите запалени, щеше да се вижда. Не може да бъде, тия не са рейвъри. Дори не са от шефовете им! В такъв случай какво ли правят на това място?
Мъжът с белия шлифер представи кльощавия на елегантната красавица, която много бавно кимна. Много сдържано. Сякаш се намираше в своя салон и посрещаше виден гост. След това Скелета отиде до колата и намали звука на музиката. Красивата двойка остана прегърната насред полянката. Изправени, красиви, романтични. Белия шлифер бе прегърнал жената. Много целомъдрена прегръдка. Скелета се върна, застана между тях, скръсти ръце като свещеник, който се подготвя, обърна се към жената, каза й няколко думи, тя отговори тихо, свела глава. После кльощавият се обърна към Белия шлифер, попита го нещо и той отговори високо и ясно Да, искам. Тогава Скелета взе ръката на жената, съедини я с ръката на мъжа и заяви много силно, сякаш искаше да го чуят всички живи твари на поляната и да дотичат, за да им бъдат свидетели: обявявам ви за съпруг и съпруга, свързани с брачна клетва.
Ето какво било! Романтична сватба на свечеряване в неговата нива! Да му се не види! Беше поласкан, че двама толкова изискани господа и една така прекрасна дама бяха дошли да се оженят в неговия имот. Той едва се сдържа да не надникне от храстите, за да изръкопляска, но не дръзна да наруши церемонията. Все още не си бяха разменили пръстените.
До размяна на пръстените не се стигна.
Жената се отпусна в ръцете на Белия шлифер с разпиляна на раменете коса, ефирна в прегръдката на мъжа, и те се завъртяха на поляната, въртяха се, танцуваха валс на светлината на кръглата луна, която се усмихваше като всеки път на пълнолуние. Беше красиво, беше вълнуващо! Двамата танцуваха в светлината на фаровете, жената долепена до мъжа, той закрилнически и целомъдрено я бе прегърнал и я поотдалечаваше от време на време, както правеха на коледните балове по телевизията. Кльощавият отново бе засилил музиката, направо я беше надул докрай и чакаше, подпрян на капака на колата, без да откъсва очи от сценката.
Двойката бавно, много бавно се въртеше във валс, а Ролан Бофрьото си каза, че досега не бе виждал нещо толкова красиво. Жената се усмихваше, свела очи, боса в тревата, а мъжът я държеше спокойно и властно, със старомодна грация...
После кльощавият мъж размаха ръце, плесна с длани и се провикна: сега! сега! Белия шлифер извади нещо белезникаво от джоба си, което блесна на светлината на фаровете, и със замах го заби в гърдите на жената, без да трепне, без да спира да брои: едно, две, три, без да спира да танцува и да я прегръща.
Сънувам, си каза Ролан Бофрьото, Господи, не може да бъде! Пред очите му мъж намушка с нож жена, докато танцуваха, и жената се отпусна на тревата, дълго бяло петно. Без да я погледне, танцуващият се обърна към слабия мъж и му подаде, вдигнал високо като дар, поднесен от келтски жрец, късата кама, с такава довършваха елена на лов с кучета. Той го даде на Скелета, който тържествено го пое, обърса го, сложи го в нещо като калъф - Ролан не успя да види съвсем точно, - след което отиде до колата си, взе голям черен чувал като ония за отпадъци, върна се при Белия шлифер и двамата бавно я сгънаха на две, пъхнаха я в чувала, затвориха го, вдигнаха го и го хвърлиха в гьола отзад.