Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Но как е могъл да убие Ирис по такъв ужасен начин? - възкликна Жозефин.
- За серийния убиец жертвата не представлява нищо. Най-много предмет, който му позволява да осъществи фантазиите си... Много често, преди да убие, ако е възможно, той „декласира“ жертвата си. Подлага я на унижения, контролира я, тероризира я. Може дори да инсценира цял ритуал, който нарича „любовен ритуал“, кара я да мисли, че я малтретира от любов, и тя се подчинява за всичко. Достатъчно е било сестра ви да се е поддавала на внушения... В такъв случай тя откликва на лудостта му и всичко става възможно. Разказът на селянина е красноречив. Тя е пристигнала доброволно, свободно се е движела, не е била вързана, не се е съпротивлявала, тя е произнесла брачния обет, след това е танцувала с него, в никой момент не се е опитала да избяга. Усмихвала се е. Умряла е щастлива. Вече не е принадлежала на себе си. Знаете ли, често те са хора много интелигентни и твърде нещастни, хора, които сил-но страдат и изразяват това страдание, подлагайки жертвите си на жестоки страдания...
- Извинете ме, инспекторе, за липсата на съчувствие към Льофлок-Пинел! - нервно заяви Филип.
- Опитвам се да ви обясня как може да се стигне до подобна развръзка... Бихме желали да претърсим апартамента, за да видим дали не е оставила някакви следи през последната седмица на живота си... Бихте ли ни дали ключовете?
Той протегна ръка към Жозефин. Тя обърна очи към Филип, който кимна, и тя подаде ключовете си на инспектора.
- Има ли къде да отидете, докато продължава разследването? потопа инспекторът Жозефин, потънала в мислите си.
- Не мога да повярвам - отговори тя, - това е някакъв кошмар. Сега ще се събудя... Тогава защо ме нападнаха мен? Аз нищо не съм му сторила. Почти не го познавах, когато се случи.
- Има една интригуваща подробност, която бе привлякла вниманието и на капитан Галоа. Тя веднага ни я съобщи, в момента, в който поехме следствието, вие сте носели същата шапка като на госпожа Бертие. Странна шапка на три ката. Когато ви е нападнал вечерта, трябва да ви е взел за госпожа Бертие в тъмнината. Било е след разправията с нея... Подвела го е шапката, двете сте имали еднакви шапки...
- Тя ми каза, че най-страшното за учителите не били учениците, а родителите им. Много добре си спомням...
- Да не намеквате, че я е убил само защото го е поставила на мястото му? - попита Филип.
- Льофлок-Пинел е човек, който не търпи обидите. Ще разберем повече при разпитите, а и след като преровим блатото, защото си мисля, че е имало и други престъпления. Например историята с младата сервитьорка... Тя е особено красноречива. Обслужвала е Льофлок-Пинел и неволно е разляла кафе върху белия му шлифер, извинила се е, но според него небрежно. Той се е подразнил, тя го е нарекла „глупак“. Достатъчно, за да отключи гнева му. Затова я е убил. Убил я е и защото е нарекла Ван ден Брок „дъртак, дракула перверзен“. Била е красива, отворена, Ван ден Брок й е досаждал с неприличните си предложения... Бил е невъздържан. Това му е попречило твърде много в професионален план. Тя се е опънала, заплашила го е да подаде оплакване срещу него за сексуален тормоз. Приятелката й ни разказа случката за разлятото кафе и за предложенията на Ван ден Брок, след като се върна от Мексико. Девойката е подписала смъртната си присъда.
- Не се ли е страхувал, че ще го пипнат? - учуди се Жозефин.
- Винаги е имал алиби: Ван ден Брок твърдял, че са били заедно.
- И за госпожица Дьо Басониер ли?
- Да. Двамата са били свързани от престъпленията, изпитвали са едно и също чувство на екзалтация. Гневът на единия подхранвал гнева на другия. При всяко ново престъпление подновявали съюза, сключен при първото убийство...
- А аз излязох невредима от касапницата... - прошепна Жозефин.
- Вас той ви е закрилял по някакъв начин. Нарекъл ви е „малка костенурка“. Никога не сте го предизвиквали нито морално, нито физически. Не сте се опитвали да го съблазните, не сте поставили под въпрос авторитета му... На ваше място - добави комисарят - ще скрия вестниците за известно време заради децата. Такива истории са манна небесна за журналистите, особено през лятото, скучен период. Вече си представям тлъстите заглавия: „Последният валс“, „Погребален валс в гората“, „Трагичен бал на горската поляна“, „Едно толкова красиво престъпление“...
Ортанс първа научи. Беше в Сен Тропе, седеше на терасата на кафе „Сенекие“ и закусваше в компанията на Николас. Беше осем сутринта. Ортанс обичаше да става рано в Сен Тропе. Твърдеше, че по това време градчето още не било „съсипано“. Беше си изградила своя теория относно часовете и живота на малкото пристанище. Бяха купили цял наръч вестници и четяха, гледаха поклащането на яхтите и бавно разхождащите се летовници, някои от които не си бяха лягали и идваха да изпият едно кафе преди сън.