Аленото цвете и бялото

— Добро утро — казва тя.

— Добро утро — отвръща той пресипнало, повдига неволно ръка към шапката си, но после грубо я отпуска надолу.

— О, какъв досадник е той! — пъшка Уилям в привидно отчаяние, докато лежи в леглото на Шугър същата вечер. — Защо му беше да ме избира за довереник на проблемите си?

— Сигурно няма към кого друг да се обърне — отвръща Шугър, и рискувайки един по-интимен коментар, допълва: — В крайна сметка, ти си му брат.

Двамата лежат, отметнали завивките, изложили сгорещените си, потни тела на по-хладния нощен въздух. Въпреки тревогите си около Хенри, Уилям е в доста добро настроение, самоуверен като лъв, който се припича на слънце, заобиколен от лъвици, край още димящото тяло на жертвата си. Пътуването му до Ярмут се е увенчало със забележителен успех: той и един вносител на име Гроувър Панкий са постигнали великолепно споразумение, пушейки пурите си на брега на морето, и са сключили сделка, съгласно която Панкий ще снабдява парфюмериите „Ракъм“ със смешно евтини бурканчета от слонова кост за по-скъпите кремове и балсами.

По време на акта (сексуалния акт, не сключването на сделката) Уилям все още бе под влияние на вдъхновението, обзело го по време на преговорите, и то му придаде неподозирана чувствителност — галеше необичайно нежно гърдите й, докосваше едва доловимо с устни пъпа й, милваше я постоянно, докато най-сетне нещо в нея се разтвори — скритата, здрава черупка, през която той не бе успял да проникне досега. Той не е най-лошият мъж на този свят, мисли си Шугър; може дори да се каже, че е един от най-кротките — освен това наистина е започнал да харесва тялото й, отнася се с него като с нещо живо, а не както в началото — като с празно пространство, предназначено за изливане на семенната течност.

— Брат съм му, разбира се — казва с въздишка Уилям, — и ми е мъчно, като виждам колко е нещастен. Но как да му помогна? Каквото и да му предложа да стори, той го отхвърля като невъзможно; а всичко, което предпочита да върши вместо това, ме вбесява до смърт. Прибирам се от Ярмут в чудесно настроение, от щастлив по-щастлив, че съм се отървал от поредните скучни ораторствания на доктор Крейн, и само след минути Хенри се появява в приемната ни и започва да ми рецитира цялата проклета проповед!

За да може Шугър да разбере по-ясно какво е трябвало да изтърпи, той обобщава проповедта на свещеника, насочена против кремацията.

— А какво мисли Хенри по този въпрос? — пита Шугър, след като е изслушала неговото двеминутно обобщение на многочасовото й изпитание.

— Ха! Обзет е от нерешителност, както винаги! — възкликва Уилям. — „Разумът ми е за кремацията, но сърцето — за традиционното погребение“, така казва.