Операция „Червена буря“ [bg]

Той опипа превръзката на челото си. Главата го болеше ужасно, а и лекарят беше използвал дванадесет шева, за да затвори раната. На всичко отгоре му бе казал и че шевовете са груби и ще оставят белег. Баща му имаше няколко такива белега и се гордееше с тях. Алексеев нямаше да откаже медал за това нараняване.

— Завзехме склона на север от града! — обади се командирът на 20-а танкова. — Изтикахме американците от позициите им.

Алексеев вдигна телефона.

— Кога ще бъдат готови мостовете?

— Първият трябва да бъде готов след тридесет минути. Артилерийската им поддръжка отслабва. Оръдията им разпердушиниха една понтонна част, но този мост ще бъде завършен. Вече имам един танков батальон готов за преминаване. Зенитно-ракетните батареи се справят много добре. От мястото си виждам останките на пет самолета. Виждам… — Генералът бе прекъснат от силен трясък. Алексеев не можеше да направи нищо, освен да се втренчи в телефонната слушалка. Той гневно стисна слушалката.

— Извинете. Това беше наблизо. Вече започва работата по последната секция от моста. Инженерните части понесоха ужасни загуби, другарю генерал. Те заслужават да им се отдели особено внимание. Командващият подразделението майор стои под вражеския огън вече три часа. Искам да бъде награден със златна звезда.

— Ще я получи.

— Добре, добре — секцията е свалена от камиона и вече е във водата. Ако ни дадат десет минути, за да закотвим далечния й край, ще успея да прекарам проклетите танкове на отсрещния бряг. Кога ще пристигнат подкрепленията ми?