Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Кардов кимна доволен:
— Имам основания да вярвам, че той е при генерал Кнудзон, ето защо ще трябва да насочиш вниманието си и към него.
— Как? Генералът да бъде подложен на полицейско наблюдение? Царският любимец, когото цяла Русия уважава?
— Мила Феодора, в Русия колкото и високопоставена да е една личност, не може да избегне полицейски надзор, князете дори са изложени на такъв. Стига да пожелаете да узнаете какво е вършил вчера великият княз например. Всичко ще ви стане известно, щом отворя онази книга там.
— Както ти заповядах значи — обърна се Кардов към секретаря си. — Ще употребиш всички усилия, с всички средства ще се помъчиш да вмъкнеш някой твой човек в къщата на генерала — било като кочияш, слуга или прислужница.
— Всичките ви заповеди ще бъдат изпълнени, въпреки че съм убеден, че не е там човекът, когото търсите.
— Как се осмеляваш да отговаряш така, с такава увереност, че той не е там? Убеден ли си, че Бояновски не се намира в Петербург?
— Аз казах само мнението си — смеейки се, отговори Ашинов. — За да узная точно къде се намира Бояновски, ще моля господин директора да ми даде само 24 часа срок. Но най-напред вежливо бих помолил уважаемата госпожа да отговори прилича ли този портрет на нейния съпруг?
Той измъкна от палтото си един портрет, който подаде на Феодора.
— Това е той, фотографиран по време на затварянето му.
— Не съм се бил лъгал значи?
— Но по какъв начин е попаднал този портрет у тебе? — запита Кардов, без да може да скрие удивлението си.
— Утре ще узнаете и това, а засега нека остане временно в тайна.
— Добре, аз се надявам на твоето умение.
— Феодора, вие сте свидетелка, че работата ви е възложена на сигурен човек. А сега, мила, ще ме простиш, загдето важни служебни работи ни принуждават да се разделим.
Подавайки палтото на Феодора, той целуна ръката й.
— Надявам се, че сега ще спя тихо и спокойно.
— Спи спокойно и мен сънувай — отговори Кардов. — Започна лов — лов на опитомен дивеч, спи съвършено спокойно.
Взе ръката й и я притисна към себе си.
— И щом като дивечът бъде готов за застрелване, тогава извикайте ме, аз да се прицеля в него! — каза тя.
— Желанието ви ще бъде изпълнено — каза Кардов, смеейки се, и тръгна към работната си маса.
XLVIII. СИЛАТА ПРАВО НЕ ПИТА
Ягодкин стоеше в кантората си, днес той беше радостен. В момента, когато приближаваше до писалищната си маса, слугата му доложи, че търговецът на хайвер Василевич е пристигнал.
— Покани го да влезе.
Малко след това влезе Василевич, а заедно с него и братът на Николай Ягодкин — Андрей.
Лицето на Андрей се намръщи, но все пак се силеше да запази веселото си изражение.
— Какво ще обичате?
— Желая да ми върнете парите. Хубавата си Наталия, най-скъпото си богатство, загубих.
— Загуби ли я? Защо?
— Защото отказа да стане моя жена — отговори търговецът на хайвер. — А знаете ли, господин Ягодкин, че тя щеше да бъде много щастлива — при моето богатство.
— В такъв случай оженете се за друга.
— Не, никоя друга освен Наталия! — извика Василевич.
— Така е, но стига за това, да видим нашите търговски сделки — каза Ягодкин. — На два пъти сте търсили вече парите, ми каза касиерът. Да ви кажа откровено, Василевич, съобщиха ми също, че с нещо сте ме обидили.
Търговецът избъбри някакво оправдание.
— Не — каза той. — Известно ви е, че аз уважавам вашата фирма и за доказателство ще оставя парите си и занапред под лихва. По-сигурна фирма от вашата няма да намеря, затова нека останат още за дълго време.
„Хитрец! — каза си Ягодкин. — По-рано беше се разтреперал за парите, а след като разбра, че касите ми са пълни, се успокои и започна да любезничи.“
— Ако пък смятате, че другаде парите ви ще бъдат на по-сигурно място, благоволете на касата, за да си ги получите.
— Аз възнамерявам да ви донеса още 100 000 рубли — отвърна Василевич. — Но извинете, времето лети, трябва да вървя, защото важни работи ме чакат у дома.
Той се сбогува с банкера и не след дълго беше на улицата.
— Глупак! — извика банкерът, когато вратата се затвори. — Тия 100 000 рубли, които възнамеряваш да ми внесеш, ще дойдат тъкмо навреме. Ах, да, ти си тук — обърна се той към влезлия без позволение Андрей.
Външният вид на комедианта бе съвършено променен; изтърканите дрехи бе заменил със салонни, златен ланец висеше от жилетката му и брилянтени пръстени красяха ръцете му. Дрехите го бяха съвсем променили. Без разрешение той се изтегна на канапето, от което преди малко Василевич беше станал.
— Как си и какво правиш, драги братко?