Кръвта започна по-бързо да се движи в жилите на Кардов и лицето му се проясни.
„Веднъж само сгреших в живота си, но това няма вече да се повтори. Отсега нататък Кардов ще съумее да се пази и сляпо ще слуша и изпълнява точно всяко царско желание.“
Ашинов, който не пропусна да проследи нито една черта, която промени лицето на Кардов, приближи:
— Мога ли да ви поздравя — попита той — за приятната вест, която издавате, че прочетохте в телеграмата от Москва?
— Да, твърде радостна, Ашинов, както за мене, така и за тебе, тъй като моето щастие е и твое. Сега донеси скоро чая, защото днес имаме много работа.
Щом като Ашинов излезе, Кардов стана и започна твърде раздразнително да се разхожда нагоре-надолу из стаята.
„След три месеца най-късно аз трябва да стана министър на полицията“ — мислеше си той. И като постави ръка на сърцето си, каза:
— Да бъдеш министър на полицията значи да си уважавана личност в Русия, а освен това и съпруг на най-хубавата жена в Петербург, Феодора Бояновска трябва да бъде моя, без нея нищо не струват ни щастие, ни богатство.
Ашинов донесе и постави чая на масата пред своя шеф, Кардов взе една чаша чай, бързо я изпи, а след това взе хайвер и намаза хляба си.
— Днес съм особено разположен и бих желал да направя нещо, което да занимае и двама ни.
— Това би значело вие да заповядате, а аз да слушам, но преди това имам да ви предложа нещо.
— Говори тогава — каза Кардов.
— Вие си спомняте за оная Хиацинта Янкович, която затворихме в Петропавловската крепост.
— Зная — отговори Кардов.
— Тя ни причинява големи неприятности: вика, крещи… Затова мисля, че най-добре би било, ако я обесим.
— Съгласен съм с тебе — каза Кардов, — така най-лесно бихме се отървали от нея.
Ашинов поднесе смъртната присъда на Хиацинта, когато Кардов съвсем спокойно каза:
— Нещо ново има ли?
— Нищо особено — отвърна Ашинов, — списъкът на новодошлите не се е уголемил, само един от тях може да ни интересува.
— Как се нарича този чужденец и какъв е той?
— По занятие е ковач, казва се Волков и пристига от Красноярск.
— Не намирам нищо, с което този човек може да ни интересува. Има ли го записан в черната книга?
— Да — отвърна Ашинов.
— Какво точно е записано в черната книга? — запита Кардов.
— Че е осъден на заточение в Сибир до живот, защото е убил един руски чиновник, когато последният е поискал да арестува доведения му син Михаил Бакунин. Така е — продължи Ашинов. — Въпреки че има отлични документи и че от самия него не може да се отгатне, аз имам основания да вярвам, че той е привърженик на нихилистите.
— В такъв случай, щом документите му са редовни, против него не трябва нищо да предприемаме.
— Затова пък трябва да бъде под надзор, тъй като чрез него бихме могли да открием убежището на Бакунин.
— Мислиш ли за толкова глупав Бакунин, че да довери това на един старец? — отвърна Кардов. — Ти чу ли, струва ми се, че някой звъни?
— И на мен ми се чини, че се звъни.
След като излезе, наново се върна и доложи, че една чудно красива дама желае да говори с господин Кардов. Наричала се Феодора Бояновска.
Ненадейна червенина обля лицето на Кардов.
— Въведи я бързо! — каза той. — И никой да не влиза през цялото време, докато тя е тук.
След няколко минути Феодора Бояновска беше в спалнята на Кардов.
— Щастлив ден е за мен днес наистина — казваше й той, поднасяйки страстно ръката й към устните си. — Още при ставането си получих едно радостно известие, а ето — и визитата на най-красивата дама На Петербург.
— Най-красива, но и най-нещастна — добави Феодора.
— Вие — нещастна? Феодоро, та кой би се осмелил да ви обиди?
Тя не отвърна нищо, но сваляйки наметката си, се доближи до Кардов и уловила двете му ръце, каза:
— За да се уверя дали наистина ме обичате, Кардов, бих искала да проверя това.
— Заявявам предварително, че не ще устоя на проверката — отговори той. В очите му се четеше необикновен блясък.
— Ах, Кардов, аз не съм вече по-раншната Феодора! — сложи тя главата си на рамото му. — Струва ми се, че постоянно някой ме гони, за да ме убие, а и не зная дали убиецът ми е жив или мъртъв. Едва дочаквам да съмне, след като прекарвам безсънна нощ, понеже чини ми се, че през цялата нощ в стаята и около къщата ми обикалят хора, които искат смъртта ми.
— Какви са тия убийци, от които се плашите? — запита Кардов.
— Знаете ли, Кардов, че Бояновски е жив и дори се е завърнал в Петербург?
— Беглецът и убиецът лесно се залавят, така че няма никаква опасност.
