Мъртвите сибирски полета

— В стаята си е — отвърна банкерът.

След като се сбогува, комедиантът напусна кантората. Замислен тръгна към първия етаж. По стълбите срещна слугинята на милионера, една доста добре облечена мома.

— Любезна девойко, дали племенницата ми Клариса е в стаята си и би ли могла да ме приеме?

Младото момиче изтича бързо до една стая и след като се върна, каза, че госпожицата не може да го приеме по причина на главоболие.

Андрей обаче не се гръдна от мястото си.

— Съобщи на госпожицата, че й нося новини от едно приятно за нея лице.

Малко след това момичето съобщи, че госпожицата го чака в стаята.

Комедиантът влезе в една добре наредена стая, където завари Клариса да приготвя шоколад.

— Тъкмо навреме идваш, да закусим заедно.

— Благодаря за шоколада, но такива сладки работи не са за мене, щом няма чаша коняк.

— Съжалявам, че не мога да ти го предложа. Кажи ми от кого какви известия ми носиш?

— Слушай тогава, мило дете — каза комедиантът и седна на едно канапе. — На кого дължиш пребиваването си тук?

— На Бакунин — отговори тя.

— Той начерта плана, а изпълнението е мое и трябва да ми благодариш — каза комедиантът, клатейки глава. — Животът ти тук е охолен, нали?

— Не тъй, както си мечтаех отначало — каза Франциска. — Мислех си, че ще бъда дъщеря на милионер, а от известно време е станал голям скъперник, все ми се извинява, че търговията му не вървяла добре, щом го помоля да ми купи нещо. Може би защото го е страх и му липсва кураж, който скоро може да добие.

— И тъкмо това ще стори — каза комедиантът, — но има едно средство, за да не направи това. — Той я погали по лицето. — Да станеш моя жена, понеже от дълго време те обичам.

— Твоя жена? — извика тя. — Сериозно ли мислиш или не виждаш, че косата ти е започнала да побелява и че по-скоро можеш да минеш за мой баща?

— Какво значи това? Разликата в годините не може да бъде пречка при женитбата. Щом любовта ми не те замени с друга, то също е достойнство, за да бъда твой мъж.

Франциска изтръпна, тя предчувствуваше, че той ще я принуди да го вземе. Нали народната пословица казва: „Силата право не пита.“

— Какво би направил, ако ти отговоря, че на никаква цена не ще се омъжа за тебе?

— В такъв случай ще ида при брат си и ще му кажа, че е измамен, че тази, която е тук, не е Клариса, а една лъжкиня.

— Чакай! — извика тя. — Известно ми е какво мога да очаквам от тебе!…

— Разреши да поискам ръката ти от брат си!

Франциска бе замислена, очите й бяха пълни със сълзи. За да се омъжи за това нищожество ли бе приела ролята на лъжец?

— Отговори, иначе си отивам. — И той взе шапката си.

— Почакай, само няколко минутки ми дай.

— Какво са няколко минути, но знай, че немалко моми има в Петербург, които не биха дълго се двоумили, тъй като аз вече не съм старият комедиант, а богат човек.

Франциска вдигна глава, парите твърде й влияеха. В това време той извади портмонето си и й посочи няколко хилядорублеви банкноти.

— Ето, само погледни, за да не смяташ, че лъжа, в действителност аз съм богат и искам заедно с тебе да споделя богатството си. Да поискам ли ръката ти от брат ми?