Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не си въобразявайте, че работата е лека, тъй като той не ще да е без защита и покровителство. Струва ми се, че има защитник, понеже ето каква история се разигра с мене.
Бояновска подробно му изложи историята с дивия ловец. Тя му описа всичко така живописно, че и сам Кардов се замисли.
— Феодоро, знаеш ли какво? Струва ми се, че Бояновски е в споразумение с генерала. Някога бил ли е в интимни връзки с него?
— Най-добрият приятел му беше именно генералът.
— В такъв случай работата е такава: Бояновски навярно е потърсил услугите на генерала. Така че, мила моя, няма защо да се безпокоите, Бояновски ще бъде в ръцете ми, щом се уверя в горното.
— Вие няма да се задоволите, докато не ми съобщите за смъртта му, обещайте ми това! — настойчиво молеше тя.
— Най-тържествено ви давам обещанието си. Дори ще се помъча да ви го съобщя самият аз. След това ще поискам от най-красивата петербургска дама възнаграждението си.
Феодора, надвесвайки се над него така, че той усещаше приятния й дъх, му пошепна:
— Твоето възнаграждение ще бъда аз.
Тържествуващ от радост, Кардов прегърна Феодора, която сега не се съпротивляваше. И в момента, когато се гласеше да я целуне, ненадейно се чуха думите:
— Николай Ягодкин чака вън и желае да говори с господин директора.
След тия думи Феодора се отдръпна, Кардов й каза:
— Този човек ми отне първата целувка, нека почака вън.
— Не, не, може да е нещо много важно — добави тя. — Вие няма да загубите възнаграждението си, двойно ще го имате при друг случай.
— Нека влезе — извика Кардов, натискайки звънеца.
— Не трябва да ме вижда тук — каза Феодора.
— Побързайте да се скриете зад тая зелена завеса. Тук ще бъдете добре скрита, а и ще имате възможност да слушате разговора ни.
— Ще го затворите ли? — запита Феодора.
— Не, с него възнамерявам друго — отговори той. — Но тихо… ето че той иде…
Вратата се отвори и в стаята се яви банкерът.
— Вярно е, тридневният срок изтече — започна Ягодкин, — но надявам се, че господин директорът не ще ми се сърди за това. Идвам, за да узная вашата присъда.
Кардов предложи на Ягодкин да седне, след като му подаде цигара от една хинейска табакера.
— Известно ви е, че притежавам против вас, господин Ягодкин, компрометиращ документ, който е достатъчен, за да влезете в затвора.
— Да — отговори Ягодкин, — говорите за полицата, на която подписах името на другиго.
— Значи готов сте да потвърдите това? — додаде Кардов.
Ягодкин сви рамене.
— Щом ви е известно, защо да отричам?
— На човек с дух като вашия може да се прости, но само при едно условие — иронизираше Кардов.
— И това условие е?
— Да сте в услуга на полицията.
— С какво бих могъл да услужа на полицията? — учудено запита Ягодкин.
— Ако сте честен човек, вие сте в състояние да ни бъдете полезен.
— Най-напред необходимо е, за да не ме обвинявате в безчестие, да мисля честно за вас.
— Отговорете ми тогава, Ягодкин, бихте ли имали смелост да станете нихилист?
Банкерът побледня. Той се надяваше, че Кардов ще му предложи по-леко нещо. Да кажеш, че си нихилист, това означава да се намериш пред дулото на зареден револвер.
— За да узнаете от мен работите им, вие желаете аз да стана нихилист!?
— Понеже вие сте богат човек, а за нихилистите са необходими такива хора, струва ми се, че вие отговаряте на условията.
— Вие искате от мене много наистина, понеже се излагам на явна смърт.
— Желаете ли да загубите честта си с това ваше колебание? — Кардов извади от джоба си полицата, върху която Ягодкин бе подписал друго име.
— Решението ми да стана нихилист ще ли е достатъчно, за да я изгорите?
— В момента, когато ми донесете важно известие — работа, която е напълно във ваша зависимост.
— Добре — каза Ягодкин, — но чистосърдечно ви казвам, че не намирам начин, с който да се сближа с тях.
— Това оставете на мене. А сега подайте си ръката.
Ягодкин подаде ръка и няколко минути след това беше на улицата.
Феодора изскочи иззад завесата, когато Ягодкин бе излязъл.
— Всичко чух, Кардов, и вашата вещина ме удивлява. Чрез шпионирането си той ще ви бъде крайно полезен. Но мен не ме интересува работата на Ягодкин, а човекът, който носи моята фамилия.
— Ах, да, думата ви е за Бояновски, хубаво, че ми напомнихте.
Той позвъни и след няколко минути влезе Ашинов.
След като запали цигара, Кардов извика:
— Ашинов, занапред всичкото ти внимание ще бъде съсредоточено по един беглец от Сибир — казва се Бояновски.
— Ах, да, разбирам, навярно съпруг на уважаемата госпожа?