Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Бавно, но решително тя се изправи и се приближи към комедианта.
— Добре, нека бъда твоя.
Той хвана за ръката това прекрасно създание и го притисна до гърдите си.
— Брат ми ще се зачуди, като му поискам ръката ти. Затова по-добре би било, ако и ти дойдеш с мене.
— Ще дойда, щом искаш.
— Драги братко — започна той. — Ние с Клариса се обичаме и искаме благословията ти.
Ягодкин гледаше в недоумение Клариса и Андрей:
— Но какво е станало? — извика той. — За какво е необходима моята благословия?
— Това, което повече не може да се скрива. Нима не си забелязал, че аз и Клариса се обичаме? Затова моля те, братко, да ни благословиш.
— Не мога да разбера сериозно ли говориш или се шегуваш? Как?! — викна Ягодкин, който започна да се досеща за същността на работата. — Няма мислиш да се ожениш за Клариса и вярваш, че тя ще бъде щастлива с тебе?
— Точно така, понеже аз я любя от цялата си душа и сърце — каза комедиантът.
— Ами ти, мило дете, желаеш ли този брак? — обърна се Ягодкин към дъщеря си. — Не забравяй, че брат ми Андрей не е младеж и въпреки че го уважавам, главата му е почти побеляла.
— Разсъдих всичко — тихо продума Клариса.
— И наистина желаеш да станеш негова жена?
— Да — отговори тя, — благослови ни.
На Ягодкин му притъмня. Затова ли беше се трепал цял живот? Затова ли бе извършил фалшификация — да я омъжи за тоя човек, който наистина бе негов брат, но от когото се отвращаваше. Нея, единствената си дъщеря, своята любимка, която му бе по-скъпа и от очите.
Все пак той се въздържа и тихо добави:
— Остави ни насаме с брат ми за малко, Клариса, и след час ще узнаеш решението ми.
Щом излезе Клариса, банкерът решително стана и се приближи до брат си.
— Андрей, сега сме насаме, нека поговорим сериозно, никой не ще ни чуе. Познавам твърдоглавието ти, щом нещо решиш — трябва да го осъществиш, но тоя път трябва да изоставиш жертвата си. Решил си да се ожениш за дъщеря ми, за да наследиш моето богатство, но знай, че аз решително ще се противопоставя на желанието ти.
— Въобразяваш си, че ще ме изплашиш, като ме обвиниш във фалшифициране на банкноти? По-рано аз не намирах достатъчно воля и характер срещу тебе, но щом се касае…
Банкерът млъкна при тия думи, очаквайки отговор от брата си, който като че нарочно не продумваше.
— Не желаеш дори и с отговора си да ме удостоиш?
— Ако по-тихо говориш и се успокоиш, навярно и отговор ще имаш. — Приближи се до Ягодкин: — Спомняш ли си братко Николай, как се отнасяше като с нищожество към мене? Дойде най-после възможността да приложа плана на отмъщение, който оттогава подготвях. Допускаш ли, че съм забравил обидата, която ми нанесе. Не, братко, не, това никога не се забравя! А сега или аз ще стана мъж на Клариса и твой съдружник, или веднага ще разкрия пред директора на полицията, че си фалшификатор на банкноти. Затова избирай — да бъдеш още утре затворен в Петропавловската крепост или да присъствуващ на годежа на дъщеря си…
Лицето на Ягодкин се измени. Значи, за да не опропасти себе си и любимата си щерка, той, ще не ще, е длъжен да даде съгласието си.
— Не бих могъл да й съобщя решението си, тъй като виждам черната пропаст, към която я тикам.
— Позволи тогава на мен да й предам решението ти. — Той взе шапката си и се обърна още веднъж към брат си: — Да й съобщя ли?
— Прави каквото желаеш, аз ти разрешавам.
„Ти вярваш, че си сполучил в отмъщението си.
Лъжеш се, слепецо! Понеже не си подбрал неприятеля си. Ягодкин не ще допусне да отнемат най-милото му — ако ще да е необходимо за това и убийство.“
Ужасна решителност изразяваха очите му.
Облегна се на стола и дълго стоя в това положение, после стана и решително отиде към вратата.
„Ще трябва да узная от Клариса кой я принуждава на тая долна женитба.
Както и мен против волята ми ме принуждава да му дам Клариса. Така е постъпил и с нея; но излъгал се е — по-скоро зъбите му ще избия!
Нека наново започне между нас, братята, ужасната борба — борба на живот или смърт.“
XLIX. ЦАРСКАТА РАЗХОДКА
Императорът ще излезе на разходка!
Тази вест обикаляше цял Петербург и чужденците дори си казваха, че това е една рядкост.
Царят се разхожда!
Злочести императоре, ти не би могъл спокойно да произнесеш думите тъй, както немският княз Еберхард фон Вюрлемберг изразяваше най-ценното си благо: Аз мога спокойно да заспя при всеки От моите поданици!
Всичко, което вършиш и което възнамеряваш да извършиш, трябва в тайна да пазиш, скрито от поданиците си, тъй като се страхуваш да не бъдеш убит тайно от неприятелите ти…