Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Царският изповедник пошепна на Габриела:
— От днес ти си игуменка. Вярвам, че ще въведеш по-строг ред.
Габриела, покланяйки се, искаше да целуне ръката на царя, но последният я отдръпна и й даде знак да излезе вън.
Щом останаха насаме, царят каза на изповедника:
— Не зная дали справедливо постъпихме; тъй както се раздели с нас игуменката, никоя грешница не се разделя. Само една свята жена, убедена в невинността си, си отива така.
— Но писмото, което имам и което е адресирано до Михаил Бакунин?
— Да, имаш право, това писмо доказва всичко; остави я, нека да линее, нека умре там; по-добре, отколкото да пише на Бакунин.
— Така е — каза Евстатий. — Веднъж завинаги трябва да си разчистим сметките с него. Затова имам една молба, Ваше Величество.
— Говори! — заповяда царят.
— От известно време една личност, която ви е вярно служила, е в немилост пред вас. Това е човекът, от когото всички нихилисти се боят.
— Кого имаш предвид, Евстатий? — попита царят.
— Това е Иван Кардов.
— Кардов — извика царят, — той сам предизвика недоверието ми.
— Но все пак, Ваше Величество, той ви е верен. Той единствен е достоен да се прави е нихилистите. При изпълнение на длъжността си той не познава съжаление.
Царят се замисли, след това добави:
— Имате право, тъкмо сега ми е необходим мъчител.
— В какъв случай Ваше величество ще позволи да му телеграфирам тази радостна за него вест.
— Телеграфирай му, щом толкова настояваш.
В същата минута, когато брат Евстатий отиде към вратата, чу се почукване и сестра Габриела влезе и му съобщи, че калугерките, които бяха отишли да търсят великата княгиня, се върнали.
Макар че това бе тихо казано, царят дочу съобщението и запита:
— Е, какво, намерихте ли я?
— Съжаляваме, Ваше Величество, навсякъде я дириха, но не успяха да я намерят.
— Значи така, и тя изчезна от очите ми, първото ми дете, а сега — Хела. Тежък грях трябва да лежи на Романовския род.
XLVII. ХУБАВИЯТ ЛОВ
Досега читателите имаха възможност да виждат директора на петербургската полиция в канцеларията му, намираща се в полицейското здание, и то винаги на работа. Сега ще запознаем и въведем почитаемите си читатели в жилището на Кардов, което не бе много далеч от полицейското.
Стаята му бе чудесно украсена или по-скоро това се отнасяше за спалнята му.
Тежките копринени завеси не пропускаха дневната светлина, а в средата на стаята друга копринена завеса отделяше спалнята от салона.
Беше 10 часът сутринта. Не по навика си Кардов лежеше още в копринената си постелка.
Не бе още звънил за секретаря си Ашинов, както правеше обикновено.
Ашинов, който с големи крачки се движеше нагоре-надолу, обитаваше съседната стая.
„Чудно — мислеше си той. — Кардов е почти на прага на уволнението, но то още не настъпва. Всеки ден очакваме царската заповед за отнемане на длъжността му, но напразно. Тоя Кардов трябва да е фаворизиран от Двора, та ще трябва да се пазя, за да не нагазя в мътната вода, преди още да съм видял бистрата.
Остане ли Кардов и занапред полицейски директор в Петербург, благоразумно ще бъде да му се покорявам; получи ли се обратното, тогава пръв аз ще се обявя против него и ще взема мястото му.“
С тези мисли Ашинов доближи писалищната си маса, на която го очакваха различни писма.
— Днес пощата е много голяма — каза механически, разглеждайки писмата. — Но Какво ли съдържа оная телеграма, пристигнала днес от Москва, за която Иван Кардов още нищо не знае, понеже спи?
Но не му остана време да отговори на въпроса си, защото тъкмо в тоя момент се позвъни, а той знаеше какво означава това.
„Иван Кардов е станал вече от леглото си.“
— Ашинов, донеси ми писмата и телеграмите.
След като остави писмата и телеграмите на масата, Ашинов попита дали трябва да донесе чая. Кардов не отговори.
С разтреперани ръце той отвори телеграмата от Москва.
— Телеграмата е от царския изповедник — мърмореше си той тихо. — Знаем, че заедно с царя той отпътува за манастира „Св. Дева Мария“ и че ще му говори за мене.
С разтреперан глас започна да чете разтворената телеграма: