Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Помисля ли си колко просто изглежда всичко, ми идва да се разсмея с глас, защото тока е всъщност най-мрачният път, по които ще поема някога, а онова, което ни очаква накрая, е забулено в тъма по-черна и от най-непрогледната нощ.
Мрачен е пътят и за онези мъже и жени, които оставям след себе си, онези, които ще продължат да бягат пред прииждащия враг, водейки със себе си безпомощните си близки към едно по-сигурно (ако изобщо някъде все, още има такова) място. Не е си правя никакви илюзии, прекрасно разбирам, че опасността за тези хора е също толкова голяма, колкото и онази, която дебне мен самия. Не успеят ли да открият място, където да се скрият, те всички ще бъдат убити — един по един, като горкия Крик, или пък наведнъж, изклани някоя нощ от натъкналите се на лагера им врагове.
Какви са тези облаци, които са се скупчили над нас, по-черни от най-страховитата буря?
Това е животът, които съдбата ни е отредила, чичо Мейдър. Това е животът, с които съдбата ни принуди да се борим, и аз съм горд, че малцина се уплашиха от тази неочаквана и нетърсена отговорност. На всеки Гол Юганик има поне сто, които няма да се поддадат на никаква заплаха или мъчение, сто, които никога няма да предадат верността и мъжеството си, сто, готови да се хвърлят и в най-страшната битка, ако със смъртта си ще спасят своите събратя.
Аз съм пазител, обучен да приемам отговорностите си, колкото и тежки да са те, както и всичко, което съдбата ми изпраща, докато ги изпълнявам.
Това е мой дълг, въпрос на чест и достойнство.
Аз ще се бия, използвайки всички умения, с които елфите ме дариха и всички оръжия, които имам на свое разположение, защото тока е смисълът на живота ми — да браня невинните и беззащитните и най-вече правдата.
Така се случи, че по необходимост се превърнах във водач на жителите от трите гранични селца, наложиха ми го времената, в които живеем, и надигналото се зло.
Ала те, тези невинни жертви, принудени против волята си да поемат по пътя на войната, те, а не аз, са истинските, герои — тримата трапери, които можеха да побегнат на юг и да се спасят от прииждащата опасност; Брадуордън, когото тази война всъщност не засяга; Белстър О’Комли и Шоно от Края на света — те всички се бият храбро, макар дългът да не ги задължава да го правят. Всеки мъж, всяка жена, всяко дете на драго сърце нарамва оръжие, защото до един разбират колко важно е да са единни, защото съдбата на градовете на юг, все още незасегнати от мрака, наистина ги интересува.
Едва сега разбрах докрай какво означава да си пазител, чичо Мейдър. Да си пазител значи да приемаш хорските слабости, знаейки, че доброто е повече от лошото; да служих за пример (пък бил той и недооценен), та когато мракът се спусне, дори и тези, които са отказвали да те приемат и са те гонили с неприязън, да разберат истинската ти стойност и да те последват. Да си пазител означава с личния си пример да покажеш на хората около теб какви трябва да бъдат в смутни времена, да извадиш, на повърхността доброто, което се крие у всекиго.
Мъжете и жените, които оставям след себе си, ще правят същото, което и аз досега — ще вдъхват увереност и кураж, ще укрепват волята и ще повдигат духа на всеки, до когото се докоснат.
А аз, аз се кълна, че с цената на всичко ще се погрижа Авелин да стигне до Барбакан и да се добере до демоничния предводител на нашия противник. А ако загина по пътя — така да бъде. А ако всички ние — дори обичната ми Пони — погинем и не успеем да изпълним задачата си, нека някой друг поеме меча ми и довърши започнатото от мен.
Мракът никога няма да надделее, докато на света все още мъждука дори и най-слабата искрица свободен човешки дух.